...всъщност и победените си пишат своя собствена...

Византийците определено са ни смятали за напаст. Римляните са смятали за такава германските племена, а те от своя страна са изпитвали същото към римляните.

"Доброто" и "злато" са въпрос на гледна точка. За мен някой, който ме напада, за да ме ограби е зъл, но за децата му е добър с това, че им носи храна. Ако го убия другите застрашени ще смятат, че съм свършил добро, но роднините му ще ме намразят... Ще кажете, че сам си е виновен, че ме напада? Да, ама и това е относително... Може да действа по заповед на господаря си, може пра-пра-пра-дядо ми да е откраднал нещо от неговия, може чувството му за справедливост да му подсказва, че не е правилно аз да се храня добре, а неговите деца да умират от глад. За някои това не е оправдание, но за други е...

Едно от тълкованията за печалба е: Загуба за някой друг .
Така може и да се каже, че зло е: Добро за някой друг. Или дори, че добро е: Зло за някой друг. Това не винаги важи, но всичко зависи от ценностната система.