- Планетата вече е в полезрението ни, господин Фродо - заяви Сам в интеркома.
Ородруин все още беше далече, но сега се виждаше дори с просто око. Тя обикаляше толкова близо до двете звезди, че Фродо се запита как слънцата още не са я погълнали. А най-лошото беше, че трябваше да се приземят на повърхността. Сякаш Сам прочете мислите му.
- Няма какво да се залъгваме, господин Фродо - каза той - няма път назад. Просто ще трябва да се хвърлим с изтребителите направо в някой от вулканите. Не можем да слезем на повърхността. Едва ли има изобщо някакава атмосфера, а дори да има ще изгорим за секунди.
- Прав си, Сам - гласът на Фродо звучеше обречено, но все пак някак уверено.
Да, щяха да загинат, но не това беше важното в момента. Щяха да спасят Галактиката "Средна Земя" от робство. И те се отправиха към Ородруин. А между тях и планетата беше разположена огромна армия оркски кораби. Някакво успокоение беше, че и те бяха в такива. Важно беше да не се държат подозрително. Ако сега се опитаха да заобиколят, останалите със сигурност щяха да им обърнат внимание.

Мери уморено отвори очи. Сякаш беше спал цял век. Не се наложи да се оглежда, тъй като веднага срещна един поглед.
- Пипин! - възкликна той - Толкова се радвам да видя, че си жив. Къде съм?
- В медицинки център в град Минас Тирит - отговори му Пипин - Медицинските дроиди свършиха наистина невероятна работа. Минаха едва дванайсет часа откакто те откриха, а вече си здрав.
- А останалите?
- Еовин също се оправи.
И Пипин разказа как бяха победили, разказа всичко с подробности.
Фарамир също се беше възстановил, макар че му беше отнело повече време. Гандалф се зарадва като видя Мери отново здрав и жизнерадостен.
- Всичко свърши - каза хобитът.
- Напротив, нищо не е свършило -отвърна старият джедай - Фродо все още не е стигнал до Ородруин.
- Жив ли е поне? - попита Пипин - Гандалф, ти си джедай. Не го ли усещаш?
- Мордор е система, обладана от Тъмната Сила - въздъхна тежко Гандалф - Тя замъглява съзнанието ми. Не мога да проникна в Мордор със Силата. Не мога да усетя дали Фродо е жив. Но ако е, значи вече е в Мордор.
- Какво ще правим сега?
- Ако наистина Фродо е жив, това означава, че скоро ще бъде на Ородруин. Поне така го изчислих. Трябва да привлечем очите на Саурон в друга посока. Вижте - и Гандалф показа на един монитор схема на системата Мордор - В момента планетата Барад-Дур е в този сектор, което е близо до пропускателната станция "Черна Порта". Ето тук пък е Ородруин. В такава фаза е, че може да се види от Барад-Дур, но вероятно нищо повече. Но ако предприемем нападение откъм сектора Кормален, който е близо до Черната Порта ще успеем да отвлечем вниманието на Саурон. Той ще скупчи всичките си армии натам.
- И тогава пътят на Фродо към Ородруин ще бъде разчистен... - в миг се досети Пипин.
- Точно така - усмихна му се джедаят - Надеждата е малка, но друго в момента не можем да направим.
- Ще го направим ли? - попита Мери.
- О, да - отвърна му Гандалф - Обсъдих го с Фарамир, който в момента е наместник след смъртта на лорд Денетор. Потегляме след четири часа. В момента текат покледните приготовления.
Хобитите се спогледаха. Четири часа. Имаха само четири часа да прегледат изтребителите си за неизправности.

Огромната армада на Гондор, която се беше събрала в орбита около Минас Тирит беше готова да направи хиперскок към системата Мордор. Начело бяха кръстосвачите на Гандалф, Фарамир и Арагорн, а плътно зад тях се нареждаха корабите на Леголас, Гимли, Мери и Пипин. Назад стоеше армадата на Минас Тирит, следвана от корабите на Дол Гулдур и на всички планети от Гондорската система.
И армията направи хиперскок към решителната битка в Кормален, сектора пред Черната Порта.

Черната Порта проблясваше в призрачните си цветове, докато гондорската армада излизаше от хиперпространството и заемаше бойна позиция. Този щурм беше отчаян. Въпреки че армията беше внушителна, всеки знаеше, че в Мордор ги очаква далече по-многоброен враг.
Гандалф включи интеркома:
- Нека Саурон излезе! Очаква го справедлив съд!
Отговори му подигравателна тишина. А малко по-късно от един страничен сектор на Черната порта, достатъчно малък за да не мине през него нещо по-голямо от изтебител, излязоха посланиците на Барад-Дур. Начело летече черен изтребител с ръбеста форма.
- Аз съм Устата на Саурон - обяви глас по интеркома - Кой е упълномощен да преговаря с мен?
- Аз - това беше гласът на Арагорн.
- Не и ти - отвърна му подигравателно Устата на Саурон - И не ме заплашвайте. Аз съм посланик и нямате право да ме заплашвате.
- Никой не те заплашва, сквернословецо - отвърна му Гандалф - Но спазвай благоприличие.
Сякаш едва сега Устата на Саурон съзря двата хобитови изтребителя.
- Каква е ползата да ги пращаш в Мордор като шпиони? - попита той.
И тогава от страничния сектор на Черната Порта излязоха двата изтребителя на Сам и Фродо - Бяха пленени при Сирит-Унгол. Не се заблуждавайте, не се управляват от вашите... хобити. Не, те не са вътре в тях.
В този миг сякаш надеждата угасна. Гандалф стоеше и гледаше корабите на Сам и Фродо. Някак долавяше, че Саурон го наблюдава от Барад-Дур и му се присмива. Пръстенът беше в ръцете му. Сега щеше да завладее Галактиката. Но не, те нямаше да се предадат. Нямаше да попаднат под сянката. Устата на Саурон казваше условията за капиулация на Гондор, но никой не го слушаше.
- Не сме дошли да си губим времето с празни приказки - прекъсна го най-сетне Гандалф - Върви си, изчадие мордорско. Вече си под смъртна заплаха тук. Преговорите свършиха.
За миг Устата на Саурон се обърка, а сетне, без да каже и дума, се обърна и следван от останалите от пратеничеството се прибра зад Черната порта.
И тогава призрачната светлина на пропускателната станция трепна и изчезна. Портата се отвори, а зад нея стоеше неизброима армия оркски изтребители, тролски кръстосвачи, както и кораби на Харад и други подвластни системи. А пред тях стояха прехващачите на осемте оцелели назгула.
Така започна отчаяната последна битка за Галактиката. Тогава всички чуха в интеркома гласове:
- Ескадрила "Орел" вика Гандалф. Ескадрила "Орел" вика Гандалф.
- Тук Гандалф - отвърна джедаят - Чудесно е, че се отбихте, момчета.
- Как няма - усмихна се водачът - От толкова години се познаваме. Дойдохме да помогнем колкото можем.
- Уви, всичко свърши. Галактиката е обречена.
- Да, знам - този път думите на водача прозвучаха мрачно.
Гандалф го разбра. Той от самото начало беше искал да каже, че идват, за да загинат заедно в този последен сблъсък.
И гондорските армии, съпроводени от прехващачите "Орел" се впуснаха в битката.

[следва продължение]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите