Мордор беше изключително голяма система, а двойното слънце я правеше и неприветлива. Първите две планети бяха изцяло вулканични, следващите четири бяха пустинни, следваше планета с поносими условия за живот, а отвъд нея останалите планети бяха студени гиганти. Там беше и Барад-Дур. Звездни системи като Мордор бяха слабо населени откъм местни разумни същества. Именно затова Мордор беше предпочитан от тъмни джедаи още открай време. Тук те можеха да се отделят от всичко. В последствие Мордор се беше превърнал в символ на мрака, а по-късно тук беше изграден затворен режим. Системата стана напрактика недостъпна след издигането на огромния щит. Сега Мордор беше твърдината на Саурон. Там той беше разположил безброй заводи за бойни дроиди "Орк" и "Трол" - машини, които нямаха нужда нито от светлина, нито от въздух за да функционират.

Оркските кораби, превзети от Сам и Фродо, вече заобикаляха двойната звезда. Хобитите на няколко пъти обсъдиха варианта за малък хиперскок към първата планета Ородруин. Наистина, щеше да привлече вниманието, но щеше да им спести цели дни полет в неприветливия Мордор. Все пак решиха да не правят скока. Не знаеха какви системи действат в Мордор, които можеха да ги приклещят още докато изчисляваха курса. Тогава мисията щеше да бъде загубена.
- Знаете ли какво прочетох, господин Фродо - заяви Сам - Че Барад-Дур не била истинска планета, а изкуствена. Възможно ли е това?
- Едва ли - обясни Фродо - До колкото съм чувал от учителя Гандалф изкуствени планети няма. В Ломидол той ми показа подробна информация за Мордор и за всичките му планети. Това е информация на много години.
- Точно от това се опасявам, господин Фродо. Че информацията е стара. Може да се е случило нещо ужасно. Знаете, инфомация от Мордор много трудно излиза. Може да са направили нещо, което другите да не са разбрали.
- А ти откъде имаш тази информация? - попита Фродо.
- Случайно попаднах на нея, докато ви освобождавах от станцията Сирит Унгол.
Фродо прехапа устни. Това, както и да го погледнеш, си беше важна информация, получена от надежден източник.

Сам беше прав. Преди години Саурон беше поръчал изграждането на чудовищно голяма космическа станция, с размерите на планетата Барад-Дур. След това, в подходящ момент, Барад-Дур беше унищожена и новата планета беше заела мястото й в орбита около двойната звезда. Сега, когато Пръстенът не беше у Саурон, новата бойна станция беше загубила огневата си мощ, способна да унищожи цяла звезда. Саурон се нуждаеше от малкия по размери генератор, за да задвижи отново това оръжие и да стане на практика непобедим. С бойна станция като новия Барад-Дур нито една система нямаше са остане неподвластна.

А на Минас Тирит битката продължаваше. Хиляди нападателни танкове изстрелваха безмилостни залпове към щита на града. Но щитът отстояваше. Отби щурма на десетки въздушни плъзгачи, които носеха на борда си хиляди орки, които се опитваха да проникнат през кухините. Дроидите бяха сваляни с мощни залпове. А над бойното поле, като черни призраци, летяха деветте бойни прехващача "Назгул". Тези призрачни кораби не отправиха нито един изстрел. Те не дебнеха никого конкретно. Те просто настройваха уредите си към целия град. Така успяха да заглушат комуникациите между Първи и Втори кръг. Малко по-късно локалните защитни генератори излязоха от строя. Сега Първият кръг се поддържаше само от централния генератор, който беше недостатъчен.
- Гандалф! - крещеше Пипин - Първи кръг ще падне всеки миг!
Старият джедай се качи на един гондорски боен кораб и се отправи към Портата. Макар изтъняло, магнитното поле около нея още държеше оркските армии. А те, директно от бойното поле, крещяха с механичните си гласове "Гронд! Гронд!" Зад редиците дроити се показа огромна бойна машина, с формата на непознат звяр. Тя спря пред самата порта и Гандалф усети как се наглася на свръхсекретните и непрекъснато менящи се честоти на Портата. А когато ги улови, Гронд издаде нечовешки звук, отзнаменуващ победата. В следващия миг Портата трепна и изчезна, за да открие пътя на оркските армии. Първият кръг беше паднал.
И тогава, като черен призрак, от другата страна на Портата се спусна капитанът на назгулите. Гандалф моментално отдели част от Силата, за да предпази кораба си от смущения. Миг по-късно усети как черният капитан се опитва да го извади от строя.
- Не можеш да влезеш! - старият джедай изричаше тези думи по общия канал, за да го чуват и гондорци, и орки. Не влагаше Силата в думите си, защото знаеше, че тя не влияе на назгулите. Тези думи, макар и обречени, целяха мотивиране на защитниците на града - Върни се откъдето идваш, твоето място не е тук. Върви в своята бездна.
Отговори му хриптящ глас:
- Глупак! Нима не можеш да познаеш Смъртта дори като я видиш? Умри сега и проклинай напразно!
И повелителят на назгулите насочи мощното си оръдие към джедая.
И в този миг отнейде прозвуча сигнал. Той дойде по всички канали и достигна и до гондорци, и до орки. В орбита около Минас Тирит от хиперпространството беше излязла армада, носеща зеления герб на Рохан.

[следва продължение]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите