Минас Тирит беше столицата на системата Гондор. Планетата беше известна още под името "Бялата Планета". Като исполин от екватора се извисяваше огромната кула, която подобно на Ортанг излизаше над атмосферата. Градът, който също се казваше Минас Тирит, заемаше малко повече от половината планета и беше покрит с плътен щит. Основният генератор на щита се намираше на Бялата Кула. Щитът покриваше града на седем нива, като всяко следващо ниво беше по-малко от предишното. Така семото ниво защитаваше само кулата и намиращата се около нея в радиус от няколкостотин мили Цитадела. Но за да се стигне до Цитаделата трябва да се преминат и останалите шест нива на щита. Освен основния генератор съществуваха и хиляди по-малки, които бяха разпръснати из града. Те укрепваха огромния щит, но позволяваха около тях да се образуват незащитени зони, които бяха запълнени с безброй оръдия. Невъзможно беше да се кацне директно в града. Около него имаше стотици малки космодруми, където пътниците паркираха корабите си и се отправяха към вътрешността на Минас Тирит с предложения им транспорт. Но беше предвиден и един единствен портал, достатъчно голям, за да влезе през него звезден разрушител. Този портал се охраняваше строго и не се отваряше за всеки.
Но когато Гандалф и Пипин пристигнаха на Минас Тирит не им беше отказано да минат през Големия Портал, известен още просто като Портата.
- Лорд Денетор ви очаква - проехтя гласът на дежурния по интеркома.
- Благодаря - отвърна Гандалф когато щитът около Портата беше свален за кратко колкото двата кораба да минат през него. Навътре в града имаше още такива портали, разположени при всеки кръг.
- Кой е Денетор? - попита Пипин.
- Той е наместникът на Гондор - обясни старият джедай - Той е бащата на Боромир. Така че не му споменавай за това, че Боромир е мъртъв, разбра ли?
- Разбрах - отвърна хобитът.
Малко по-късно пред двамата беше отворена и последната порта в щита, водеща към Цитаделата. Корабите се приземиха на вътрешния космодрум и Гандалф и Пипин поеха към кулата, извисяваща се на десетки киловетри над главите им.

Тронната зала беше осветена, но това беше светлината на някаква обреченост. От двете страни бяха наредени холограми на древни владетели на системата Гондор. Тронът в дъното беше на висок пиедестал, но беше празен. В подножието му имаше малък, обикновен стол, на който седеше старец.
- Привет тебе, лорд Денетор - поздрави Гандалф.
- Отново идваш в мрачен час, Митрандир - отговори старецът - Когато войната с Мордор чука на вратата. Когато загубих сина си, Боромир.
- Значи вече си научил - каза джедаят.
- Нима смяташ, че не съм се досетил, когато беше получен далекообхватният сигнал "Гондорски рог", който изведнъж заглъхна?
- Аз видях гибелта на Боромир - намеси се Пипин - Той загина за да ме спаси. Аз съм готов да служа на Гондор, лорд Денетор - и хобитът коленичи пред стола на наместника.
- В такъв случай повтаряй след мен - и Денетор започна да произнася клетвата за вярност, а Пипин я повтаряше след него, дума по дума:
- Заклевам се да служа на лорд Денетор и на Гондор в светлина и мрак, в живот и смърт, докато владетелят ми върне дадената дума или смъртта ме отнесе, или дойде краят на Галактиката. Изричам го аз, Перегрим Тук от системата Графството.
- Е - рече накрая Денетор - Вече си воин на Минас Тирит. А сега ми разкажи цялата си история.
И пипин разказа всичко. А когато свърши Денетор пусна него и Гандалф да си починат в отредените им покои. В това време Пипин беше вписан в централния компютър като доброволец, присъединил се към гондорската армия в столицата. По-късно един воин, Берегонд, дойде да му разкрие основните кодове за достъп, както се полагаше на всеки.
И Берегонд показа много на пипин. Надникнаха през големия телескоп и видяха последната планета от системата, Осгилиат. Това беше двойна планета, която беше страж на цялата система. Отвъд нея започваше коридорът Андуин, по който Пипин вече беше пътувал. Следваше малката независима система Итилиен, а отвъд нея беше Мордор.

[следва продължение]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите