Хихи, не знам и откъде да почна честно казано, свят ми се зави от твоя постинг(казано в най-хубавия смисъл, да не се засегнеш).

Първо, грешката е моя, че в постинга им насочен към Гондорския син, сложих това за обидата- не е насочено към него.:)) Извинявам се за което.

Обаче ми е обидно да не се опитват да ме разберат и да ми казват, че ме съжаляват, че нещо не ми е харесало.
Обидно ми е и когато чета, че всичко е плод просто на страст чисто по български да критикувам (ако знаеш само как мразя обобщенията..."всички българи винаги се търсят повод да недоволстват" просто до лудост ме докарва.).
Обидно ми е от аргументи като "като не можеш по-добре, ще мълчиш", защото това сякаш ме лишава от правото ми да не ми харесва нещо, в областта на което не съм експерт.

Колкото до това дали съм предубедена... защо бързаш да лепваш етикети без да си се опитал да разбереш по-добре?:)))) Ей това ме разстройва
Ще ти обясня защо.
Предубедена отидох да гледам Задругата на пръстена. Тръгнах с мисълта, че никой никога по никакъв начин не може да пресъздаде прелестта на книгата.
Когато излязох от киносалона доволно си казах, че съм сбъркала. Филмът беше прекрасен и не ми пречеше това, че липсваше Том Бомбадил например- съзнавах, че няма как да се наблъска всичко и съзнавах, че не е толкова фатално за общата история липсата му... Имаше неща, които не ми харесаха, но все едно. Като цяло беше приказка :)))
И чаках с нетърпение и желание Двете кули.
Когато изгледах Двете кули, бях като пияна. Влюбих се в тоя филм. И исках да го гледам отново, и отново, и отново. И тук имаше неща, които не ми се понравиха. (виж, не можеш да ме убедиш, че Толкиновият Арагорн ще хвърля Фродо по стълбите на Скокливото пони или че ще откаже да поеме отговорността си, която му се полага, нито че е нормално Фарамир да спука от шутове Ам-гъл. За вас това е 4378-та тревичка в книгата. За мен това е грубо вмешателство в образите на героите, което променя идеите на книгата. Няма да спорим сега по тоя въпрос, защото ще отегчим всички. ако ти е интересно, мога да седна и да ти разкажа на бележки какво точно ме убива.:). Но независимо, че имаше нехаресали ми неща, аз бях запленена от Двете кули и във възторг от него. И чаках с ОГРОМНО нетърпение Завръщането. И си казвах, че там всичко ще си дойде на мястото и всичко ще се изглади и т.н. И бях убедена, че това ще бъде най-хубавата част от трите... Е, не стана така. Независимо от прелестните моменти (даааа, речта на Арагорн беше приказка. Но ако седнем да го гледаме сцена по сцена и ги тегим на кантар до никъде няма да стигнем), аз останах с усещането за нещо незавършено, леко неудовлетворена, леко разочарована... Но не защото бях предубедена, повярвай ми. Не потривам доволно ръце, казвайки си "ето, ето, това не е хубаво, и това, и това, и това". Напротив. Точно обратното е.

колкото до делението- аз не мисля, че се опитваме да се делим. Спорим.:)) Когато човек спори, страстите се разгорещяват, казват се по-силни или по-слаби думи. Не го приемай толкова навътре. Няма лоша умисъл.:))) А и го погледни от хубавата му страна- клубът ни беше позаспал малко. Винаги има нужда от един грандиозен семеен скандал. Носи прилив на свежа кръв

Както казва мой много скъп човек- стей куул енд смайли

Let's go chasing rainbows in the sky