Не мога да повярвам на очите си :)))))

Ей тъй: чета и не вярвам :)

Десет пъти си казах "те не говорят сериозно". И после "О, Боже! Сериозно говорят!".



Ам-гъл е ВАЖЕН, но не е НАЙ-КЛЮЧОВ.

Да се определя като "герой" в смисъл различен от "литературен герой", при това като същинският герой..... особено на фона на другите герои в книгата.....

Да се казва, че "като образ той е най-мотивирания", е четене на Властелина както Дявола Евангелието.

И всичко това само с аргумента, че ако не бил Ам-гъл, нямало да има унищожен Пръстен.

Нима има някой от вас, който смята, че ако го нямаше Гандалф (Фродо, Сам, Том, Арагорн, Елронд, Галадриел, Боромир, Мери, Гуахир, Пипин, Глорфиндел....), би се стигнало до там, докъдето се стигна?
Без всеки един историята би била различна.
И това, че някой е брънка, не го прави автоматично единствения, от когото зависи!
/смаян кон!/


Ам-гъл буди съжаление, да.
В него има добро, да.
С него пада пръстена, да.

Но да се обявава, че е най-целеустременият и най-знаещият какво и как иска, и че е единственият постигнал го, не.
Че е онзи, заради когото Саурон си отива, не.


Да се чества Падането на Пръстена, да.
Но не и Хвърлянето/Унищожаването му от Ам-гъл.

Да има благодарности за стечението на обстоятелствата, да.
Но не и на Ам-гъл за това, че така са се стекли.


Да се умува на тема "милост", "съжаление", "благородство", "небързане с присъди" и други такива, на фона на Ам-гъл, да.
Но не и да се канонизира Ам-гъл Спасителя.


Да се отчете добрият резултат от отхапването на пръста на Фродо, да.
Но не и да се определи това като добро само по себе си.



С две думи: втрещен кон!




А до това какво Толкин е искал да каже, мисля че мнозина го казаха.
Как съществуването на всичко си има причина, и т.н. думи на Гандалф.
И използва за целта Ам-гъл.
Но да се твърди, че това показва Ам-гъл Героят, тц. тц. тц.

Обичай съдбата си