Всъщност това беше майтап. Наистина много рядко се връзвам на дразнители. Единствено дето много рядко мога да си запазя симпатиите към човека (ако има такива) и за целта са нужни много големи заслуги от негова страна.
Иначе по темата смятам, че е тъпо да харесваш Толкин, защото:

1. Е писал преди не знам си колко време. Много по-важно е какво се казва в една книга, отколкото кога е писана. Проблемите на човешкото съществуване след Втората Световна Война също не ме вълнуват особено. Най-малкото не мисля, че е повод да харесаш някоя книга.

2. Защото някой друг го четял. И никой друг да не го четеше, аз пак щях да го харесвам, стига да можеше да ми попадне по някакъв начин. Не мисля, че воденето по някаква мода е повод за гордост. ”След като тези и тези го четат, значи това е една основателна причина да го харесвам!” Дали?

3. Защото няма да има продължение. Много книги нямат продължения. Това значи ли, че всичките трябва много да ги харесвам само поради тази причина?!

4. Защото благодарение на филма е станал масова култура. Да, чудесна причина и аз да започна да го харесвам. Масовата култура ми е особено любима и де що има нещо такова (разбирай Бритни Спиърс, Пепси и Мики Маус ), аз съм първа фенка. Еми така де, задължително е!

5. Защото някой харесва филма.
Я пак, че това май не го разбрах много добре. Трябва да харесвам Толкин, защото някой смята, че филмът по негова книга е ”адекватно, олекотено, избистрено и изпълнено с уважение виждане за оригиналния текст.”
А ако филмът не беше се получил, заради ... да речем некадърен екип от кинаджии, аз нямаше да имам основания да харесам Толкин, така ли излиза. Това ще си го запиша, обещавам. Много основателно звучи, наистина. Заклевам се!

6. Защото прекрасният филм няма да може да я измести от сърцата на ... на кого ли? А ако случайно я измести от нечие сърце... ами... ами ще спра да я харесвам, няма как!

7. Защото филмът е плод на много дългогодишни усилия. (и книгата също)
Без коментар

8. Защото мога да си поплача за изгубеното си детство.
Странно, но нито книгата, нито филмът предизвикаха у мен някакви асоциации с детството ми. Може би тук авторът е попрекалил с психоанализата.

9. Мен Толкин ме направи от човек - джудже. Ако при някой има други трансформации, предполагам, че за рекламация е късно.

Редактирано от arc на 12.02.04 17:06.