Изчетох всичко, писано дотук, и освен да кажа, че съм почти на 100% съгласен с Галандро, май не ми остава друго. Но все пак:
1. За важността на Минас Тирит - ми важен е, и то бая по ред причини. На първо място като символ (както вече се каза), тъй като е единствената оцеляла дунедаинска столица, т.е. без него кралят няма къде да бъде коронясан и по-важното, няма да има кралство. А Саурон, независимо че не знае със сигурност за съществуването на жив Исилдуров наследник (докато последният сам не се разкрива), си има едно наум и търси такъв (справка - легендата за Арагорн и Арвен). На второ място, градът е важен заради непосредствената си близост до мостовете на Осгилиат, които пък са от първостепенна важност за преминаване на Андуин (особено от Назгулите преди да литнат). Вярно е, че реката може да се прекоси и при Каир Андрос, обаче може ли оттам да мине обсадна техника или тежковъоръжена армия?
И на трето, защото е идеален плацдарм за атака срещу Рохан. Едно, заради близостта си до гореспоменатите мостове; второ, заради факта, че при евентуална издънка е идеален преден пост на Мордор; и трето, защото свежда южните фронтове до един - Рохански. Все пак, Лориен е обсаден, Трандуил, Беорнингите, Бардингите и джуджетата от Еребор са блокирани на север поотделно, а от Корсарите от Умбар се очаква да са се разправили с южните гондорски провинции.
2. Един обход през Кафявите земи и удар на Рохан от север е предварително загубена битка. Не само заради разстоянията и трудностите в снабдяването. Големият проблем е, че въобще не се знае как биха се придвижвали войските през есента или още по-зле, през зимата. Ако роханските степи имат същите свойства като руските, то става интересно... за сметка на Саурон. От друга страна, Рохиримите са на свой терен, познават го и не би трябвало да им е проблем да отпочнат партизанска война и да я водят както на тях им е изгодно. Пък и ентите не са за подценяване, все пак нали те разпердушинват нахлулите орки (това, че Саурон ги е забравил или направо не е знаел за тях си е негов проблем).
3. И все пак малко за планирането на Саурон като цяло - с оглед на положението може да се каже, че е оптимално. Обаче в положението включвам и бездарното му разузнаване и абсолютно неоптималното използване на силите му. А лично според мен Саурон разузнаването го е нямал за нищо и точно там се дъни цялата му стратегия.
В Силмарилион се споменаваше за него като господар на "сенки, призраци и върколаци". Защо не ги използва тия сенки и призраци за разузнаване? Надали предизвикват такъв ужас като Назгулите, а и сигурно могат да останат незабелязани. Вярно, че в Ериадор са го възпрпятствали Скиталците и агентите на Саруман, но пък какво му е пречело да прикрепи към всеки шпионин по един призрак (без да се вижда) за презастраховка? Надали в Хобит го наричат Некроманта без основание, а там той разполага със същите сили (ако не и по-малки) като във Властелина... Недалновидност му викам на това, при това има и още една - нерационално използване на Назгули. Да, всяват ужас, ама какво пречи да ги "окрили" по-рано и да ги пусне да зяпат от високо, без да демонстрират силите си (доказано е, че е възможно)? От друга страна, има си Краля-чародей, а той пък има власт над Могилните твари и другите изчадия от Рудаур. Е защо, аджеба, не е накарал Уитч-кинга да ги поразбуди? Те спокойно са могли да отвлекат вниманието на Скиталците, а даже е било напълно възможно да хванат някой от тях жив. А от него доста неща е можело да се изтръгнат... Недалновиден, какво да го правиш - сам се е закопал.
It's the end of the world as we know it... and I feel fine
|