Имаше няколко минути, в които само се гледахме, без да трепнем-сега разбрах какви са били хората от непознатата раса-хора като нея.не знам дали"хора" е правилната дума, защото не знаех какви са.
След това тя ме погледна право в очите и промълви едвам доловимо"ето я...може би все пак косата й наистина трябваше да е по-руса."
-К...к..какво?
-Ела.
Тя тръгна навътре, към гората, а аз тръгнах по стъпките й.Дълго време се чудех дали наистина косата ми трябваше да е по-руса, когато тя се обърна и каза вече много по-силно
-Пристигнахме.
-Къде?
Тя продължи, сякаш не ме е чула.
-не е ли смешно?В деня на твоята смърт да отидеш на мястото, където си се появила на бял свят.
Една дума прогори силна диря в съзнанието ми-смърт.Смърт?
-Значи...днес ще умра?Защо?майка ми се нуждае от мен.
-не...хаха...-смехът й плавно се плъзна в стаята(стая?Сега забелязвам, че сме в стая!)-днес ще бъдеш изключена.А майка ти дори не е болна.
Завъртя ми се главата...
-к...к...КАКВО???
-Не разбираш ли?Ти си просто вирус, компютърен вирус, пуснат сред други програми...Целта на живота ти е да напишеш този разказ, за да можем да сплашим хората-позволяват си прекалено много.Трябва да разберът, че живота им се свежда до това.
тя повдигна една малка платформа.Още преди да попитам, тя отговори
-Това...е...чип-единственото нещо, за да сътворя хората и техните "съдби"...
-Но...какъв разказ?
-Този разказ, глупаче!
В този миг тя се наведе до мен.Взе ръката ми в дланите си и...и я отвори!В дланта ми си седяха куп копчета...нямаше кръв...нищо!Само копчета!Тя ги погали...започна да ми прилошава.
След това видях, че натиска две от тях-последният ми спомен...Едновременно натисна alt и F4.

КРАЙ
Дано ви е харесал...
И си пазете ръцете от жени, който ви разправят, че ще бъдете изключени!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите