...Мечти, в които се виждах като владетелка, мрачна и прекрасна.желаех света да е в краката ми.
Но по някога се случваше нещо странно.Виждах хора от непозната за мен раса, които говореха на странна кръгла маса.
Но това няма значение, аз вярвах, че мечтите ми ще се сбъднат и не правех нищо по въпроса, просто вярвах, и все пак не правех нищо по въпроса.Както разбрах-не е и трябвало.
Страната ми процъвтяваше и сякаш моето кълбо беше главният виновник.
в него аз виждах да цъфтят най-различни растения в собственият ми дом.За мен това беше символично, значеше, че мечтите ми ще се сбъднат.
някои ден.някои ден, казвах си аз.
Майка ми започна бавно, но сигурно да се притеснява за мен-не се виждах с никого.
Тогава тя се поболя.разбира се, не тежко, и все пак беше на легло вече дълго време.Баща ми ме посъветва да отида в гората и да намеря билката Розов храст, рядка, но много лечебна билка.
Аз мислех, че майка ми ще се оправи, ето защо не ходих в гората.
В кълбото се отражаваха съвсем неясни за мен неща, никога дори не съм си ги представяла, за да метая за тях, и все пак виждах все по-често тези непознати хора от непозната раса.
Започнах все по-често да мисля за това, изведнъж ме обзе силно желание да избягам, да се скрия.Чувтавах се, сякаш има нещо в главата ми е чете мислите ми.

...следва продължение...(ако измисля кога да го напиша)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите