Автор: Могултай
Стратегическото планиране на Саурон преди войната за пръстена
По-долу ще преведем редица съображения, клонящи към това, че последния щурм на запада е организиран от Саурон по възможно най-безобразния начин. Със съвършено детски и очевидни грешки. Бих искал да зная с какво можем да обясним това, но в рамката на концепцията на книгата, т.е. че Саурон настина прави война, която иска да спечели а не да играе жмичка.
Започваме с прословутия пръстен.
Пръстенът като оръжие в ръцете на Сурон има сила равна на НУЛАТА. Той не му помага нито във войната с Тар-Министар, нито във войната с Ар-Фаразон нито в битката на последния съюз. Той очевидно е бил проектиран да работи в една система ЗАЕДНО с останалите, но не и отделно.
/На този фон апокалиптичните предсказания на Гандалф, какви ужаси ще се случат ако пръстена се върне при Саурон звучат по-скоро като пропаганда и емоционална стимулация на “смъртниците” от задругата, които не биха си задали въпроса а какво всъщност ще стане ако Саурон си върне пръстена... ами какво – назгулите ще се радват!”/
Но в същото време пръстенът има жизненоважна функция за самия Саурон. Затова не е чак толкова трудно да се досетим защо Саурон е търсил пръстена, при положение, че с нищо не му е бил полезен – за да спаси живота си. А той добре е знаел, че пръстенът може да бъде унищожен само в Ородруин. При това положение, той би трябвало да постави охрана, че и птичка да не може да прелети.
Но няма нищо такова ...
Продължаваме нататък. Как Саурон воюва?
През 1990-1991 аз и няколко военни историци анализирахме войната за пръстена неколкократно. Стигнахме до извода, че е трябвало да се удари по всички страни по Рохан. В Осгилиат да се остави един обсервационен отряд против Гондор, а на юг друг. Гондор не е бил способен на друго освен на глуха защита (без рохиримите са по-малко от 10 хиляди души) , и изобщо се е намирал в плътна блокада.
Който владее Рохан, той владее Средната земя – това е централна позиция, от който може да се удари накъдето искате. Контролирайки едновременно Мордор и Рохан Саурон би бил непобедим.
Но най-разумното би било, да се завърши настъплението на Север и Северо-Запад. В Рохан да се мобилизират дунледингите и планинците, Един експедиционен корпус да бъде изпратен в Ериадор, където практически няма никой, способен да окаже съпротива. С основите сили да се унищожат Фангорн и Лориен.
Като за начало може да се започне с палежи. Ако не вали Фангорн няма да издържи и два дена, преди да се превърне във въглен. Същата тактика може да се приложи и в Лотлориен. Интересно е да се погледне как ще се съпротивляват елфите в изгорялата гора.
А за необходимия ров от 200-300 километра, при наличие на армия от 40 000 броя ще са нужни 10 дена при нормално натоварване.
В планината гората се пали трудно заради скалите и върховете, но тук имаме равнинна гора, заградена от едната страна с планина, от другата с река а от третата с равна степ. Завземаш степта /без особен проблем/, изкопаваш ров и пускаш огъня на север. Нищо няма да остане. Необходими са много войници и познания за работата с огъня. И двете са в наличие и при Саурон и при Саруман
Вместо това оркските отряди три пъти навлизат в Лолиен от Андуин. Да влезеш с ясно различаваща се шумна колона в елфийската гора трябва да си много тъп или луд. Това кой го е измислил?
След разгрома на Фангорн и Лориен биха останали следните центрове на съпротивата: Гондор в пълна изолация и зоната беоринги-трандуил-бардинги + елфите на Кирдан. Те са малочислени, разединени и се занимават единствено с отбрана. Оптималния вариант за атака тук е: първо приключване с Кирдан, после на север и Гондор накрая за десерт.
Накратко казано – серия от последователни удари с концентрация на силите. Точно така Саурон е воювал през първата война на пръстена.
Вместо това Суарон се опитва да огрее навсякъде едновременно. Към това, единственото направление накъдето трябва наистина да удари - Рохан е извън интереса му. И закономерно си го получава.
Главния си удар той нанася там, където изобщо няма нужда – Минас Тирит. По възможно най-трудоемката позиция на запада, и то при положение, че завземането й няма голяма значение за бъдещия ход на войната и не му дава никакъв допълнителен оперативен простор. Всичко, което може да вземе от минас Тирит е развалини и труповете на отбраняващите се.
И така – той бие на сляпо, хаотично и безперспективно. Какво му се е случило?
И още нещо. За времето на атаката. Кой идиот напада в началото на март? В кал, дъжд и топящ се сняг? Минаването на побеснелите реки става толкова интересно, а всяка бара се превръща в река.
Накрая – защо маранонската армия чака западняците пред вратите на Мардор. Защо не ги унищожава още в Итилиен? Превъзходството им е гигантско та какво им пречи да изпращат отряди, да удрят колоната на западняците по фланговете,и за една седмица тихичко да ги обкръжат и като ударят да ги метнат направо в Андуин? Нищо не им е пречило да го направят. Но не ...
Това са моите въпроси, аз имам някои свое догадки, но бих искал да чуя вашето мнение по въпроса.
Nai linnuvalye Moringotenno? Nai elye linnuva?
|