Защо продължавам да харесвам елфите? След малко. Първо по твоите аргументи:

Социопатите потомци на Феанор: самият Феанор така и не си има взимане-даване с хората, а от синовете му... Маедрос и Маглор третират хората като съюзници, което им изиграва лоша шега, Келегорм и Куруфин май мразеха само Берен, а Карантир дори почна да изпитва симпатии към народа на Халет. Тогава - защо социопати спрямо хората? Ами Финголфин, Фингон и Тургон? Те нима се отнасят зле към хората? Ни-най-малко, даже напротив - отнасят се към тях с уважение и почести. Тингол - да, в началото. Ама после и той омеква, дори се грижи за Турин като за собствен син. Финрод Фелагунд и Ородрет - има ли нужда от коментар?

Втората епоха - защо елфите спират да идват в Нуменор? Защото хората сами си го изпросват. А преди това - редовни визити, подаръци, уважение, признание...

Третата епоха е ясна - там елфите просто са застрашен вид. И заради това са развили един вид напълно оправдана параноя, която обуславя и пленяването на Торин и съдружие - всеки владетел би реагирал така, ако непозната агитка му разбута купона Пък и май имаше нещо за неприязън между елфи и джуджета специално за тоя случай. Пък и елфите все пак гледат да помагат отдалече... а що се отнася до евентуално тяхно лошо отношение към хората - ами сетете се за Исилдур и един негов отказ...

А сега за харесването: значи, откакто прочетох Властелина и Силмарилион за първи път мина доста време и доста се промених - към лошо Да, така е. И тия същите елфи понастоящем са едно от малкото неща, които ми връщат вярата в красивото, искреното и доброто. Допада ми доблестта им, чувството за чест (Финрод Фелагунд например), жертвоготовността им, съзнаването, че са обречени и въпреки това - готовността им да се борят докрай. Колко от хората са способни на това? И къде сред елфите има предатели? Не считам Феанор за такъв. А и Еол също.

Най-вероятно мога да се сетя и още. Ама сега ми се спи и ще го отложа...

По този въпрос съществуват две мнения. Едното е неправилно, а другото е моето.