Като се има предвид, че майка ми гълта всякакви фантастики, фентъзита, приказки и т.н. като топъл хляб, тя ме разбира добре. :-) Още повече, че тя самата купи за първи път Властелина и ни го набута в ръцете на брат ми и в моите собствени.

Мъжът ми обича много Властелина и имаше момент, в който беше по-запален и от мен, особено по Силмарилиона, така че и с него нямам проблеми.

Любимата ми приятелка обича Толкин колкото мен....

Изобщо никога през живота си не съм възприемала обичта ми към Толкин като тиха лудост, а като нещо съвсем нормално. А и те май не са възприемали тази обич като тиха лудост. :-))
Пък и Толкин се изгубва сред останалите ми не толкова тихи лудости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите