Ама точно това е шантавото!Че някакви си правила същетвуват непроменени векове наред! А не би трябвало да е така!!! Обстоятелствата се променят, кралствата се променят, дори ландшафта се променя!
... Затова търся в Толкин места, където се описва промяна на правилата и се мъча да докажа, че Арагорн не е с неоспорими права върху трона.

Бъдъмба, струва ми се, че си се нагърбила с невъзможна задача :) (Ако правилно разбирам Толкин.) Вярно е, че много неща се променят от епоха на епоха, но обратно на модерното ни мислене, че светът уверено върви по пътя на своя научно-технически прогрес, при Толкин обикновено промените са свързани с упадък. Най-фрапиращата промяна е закривяването на пространството, така че земята става кръгла, но това става за да се попречи на разбунтувалите се хора продължават да упорстват в своето безумство да воюват срещу Валарите. Промяна, която е следствие на поквара и водеща до упадък. Хората от Средната земя остават, един вид, затворени в собствената си клетка. (Елфите могат единствено да я напуснат, но не и да се върнат обратно.) Споменава се нещо като "Много от древните знания и умения са вече безвъзвратно изгубени." Ако в третата епоха виждаме характери и неща, достойни за възхищение, то е само защото всичко това е било много по-силно в миналото.

Кралят, като институция е една от тези нишки на благородство, останали от миналото, които продължават да преодоляват съпротивата на времето. Кралят не е просто една подходяща личност, а призвание, което се предава от поколение на поколение, барабар с всичките му там белези, които го изявявят. Разбира се, че личността не е без значение, но върху нея пада отговорността да бъде вярна на това призвание, или не и по какъв начин тя може да впрегне своите качества, за да го изпълни. Така че за Наместника, верността се състои в торва да запази кралството до завръщането на Краля. А за Арагорн верността се състои в това да бъде наистина Крал. За Денетор изкушението е в това да злоупотреби с властта, която му е дадена. За Арагорн изкушението е най-вече в това да дезертира. (Струва ми се, че най-критичният момент за него е разпадането на задругата. Но трябва пак да прочета как го преодолява.)

Та коронясването на Арагорн е това, с което нещата си идват на мястото и е просто следствие от това, че всеки се е оказал верен.