Орките?
Ми оргазма при прасетата трае 30 минути. Според кой ежедневник орките бяха прасе-хора? :)

Можем да пробваме как точно стават нещата при уруките с по-различна сексуална ореантация (с обратните зоофили :), уредени с умели драскачи на статии? ;)
.....

...............
.............................
.............................................

И не съм съгласен, че като по химия (примерно) не мога да добутам до 3, това автоматично значи, че от мен няма да стане я писател, я програмист, я нещо друго.

А за щастието - то не е вътре в мен - не изцяло. Примерно го има и тогава, когато се чувстваш като част - правилна част - на дадено общество. Тоест, може да си песимизиран циник в продължение на първите 17 години от живота си, преди да намериш мястото си. Не в чисто физическия смисъл... абе да ви се невиди. Стигнали сте до някакви изводи в темата за перфектият свят и не щете да видите, че не говоря за това :/
(оная локумщина не съм я чел)

Значи ще почна така.

Пешо е щастлив човек. Обаче му отсичате едната ръка. А после и другата. И краката. Обилно поливате с одеколон и мед. Пъхате го в термитник. Заливате със слабо активна киселина главата му. Пускате му сръбска музика. И му четете бързо на глас пета страница от допълненията с дребен шрифт към третия вариант легендата за Галадриел.
Щастлив човек ли е още?

Примера може би не е удачен, но за мен беше приятно мисловно упражнение да си представям описаните действия...

Уф, дам използваем пример - не е от реалността, но ако се поставите на мястото на главния герой, ще видите, че всичко си е както си трябва...
Рох, не ме бий за глупавата интерпретация на събитията....
Артър Дент е землянин със сравнително скучно, не твърде безинтересно, но неотличително с нищо ежедневие. Може да се каже, че съществува в състоянието на полуапатия - полуавтоматизация, нещо като човека, в когото се се опасявам, че ще се превърна. Демек възрастен.

Случва се така, че земята бива унищожена. За построяването на нова хипергалактическа магистрала. Секунди преди това героят бива отмъкнат без изобщо да знае какво става. Таралянкан е насам-натам из вселената, хранен с неща, нямащи нищо общо с любимият му английски чай, запознава се с най-разнообразни ....хора.
Ето това са приключенията. Отървал се е от скуката. Нещо като среднта земя на хумористичната фантастика. :)
Питайте го радва ли се.
Но внимавайте да не ви удуши.
Но това, разбира се не е края.
Един ден пътническата совалка, в която пътува, катастрофира на особено варварска планета. Единственото, което има там освен това, кето живее на варварските планети, е племе приятелски настроени туземци.
Дент, поради елитарните си умения се превръща в нещо като религиозна фигура. Той е Сандвичарят, донесителят на Светите Хапки и пророк на Големият Богбургер.
Там той спи по 12 часа на ден, живее близо до природата, прави сандвичи и мисли за нещата, които не изискват особена концентрация.

Там той е щастлив.
Постигнал е това, за което повечето хора сега могат само да си мечтаят - мир и слънце.
Но и това не е краят на историята.
Когато се появява Трансцедентният Диван, пъруваш през времепространството в следствие на Диванната неопределеност, Артър потегля без да се замисля. О, има си обяснение защо го прави. И то солидно. Но не е длъжен, изобщо не е. Ако си беше седял на земята и не беше преживял нищо, сигурно при същата причина само щеше да позяпа, да се прибере и да се чувтва като идиот няколко дни. Но сега, когато най-накрая е намерил себе си, той тръгва отново на път...

Да, Рох, може би си права, че щастието не зависи точно от мястото.

А от пътя, по който вървиш :}
Този на мнозина от нас минава през Средната земя. За да намериш щaстието си, често е нужно да намериш себе си. А ние знаем къде да търсим :)

*икю кимва неопределено с глава някъде настрани.*




о, ддп!

Инту да уест, Рох. Инто да уест... ако ще ходя там, ще си нося силмарилов бластер. Да гръмна валарите - ей това ще ме направи наистина щастлив. Наистина наистина!

m3g4 l33t extra special forces assassin from the army of complete and total undeadness

Редактирано от lkew на 10.01.04 02:18.