Грахче, първо поздравления за темите, които пускаш. Както Roheryn каза някъде, приятно е да видиш как хората разсъждават за неща като идеалния свят и че имат отношение към него. Има толкова неща, които човек пропуска просто защото никога не насочва мислите си към тях, или от самодоволство, или от страх да не би да не получи точно това, което той иска.

В темата за идеалния свят Берен ми посочи една поема, писана от Толкин, относно това, безполезни ли са митовете. Поизпотих се доста докато си я преведа :) Невероятно богат речник иматози човек. Но освен това има и някаква мелодичност в нея, която се влива в теб като четеш като нещо почти веществено. Като се добави и завладяващата идея човек да се аргументира в стихове (взаимствана отново от тази поема), докато продължавах да си мисля по темата светлина - не-мрак, реших и аз да се престраша. В края на краищата, ако съм прав, че не мракът определя светлината, а обратното, то всичко остава недовършено, ако не се каже какво е светлина.

Та както би казал Сам: "Мене много не ме бива в тези неща... Нали разбирате, стихове, песни..." И това не е поезия, но ето:

Светлината е туй, без което умират дърветата -
дар небесен от глас, повеляващ живот.
Светлината искри във росата по полското цветенце
и прегръща безбрежната шир на морето
във зора, нежно пълнеща свода, където
ден се ражда - открит, но незнаен и нов.

И когато човек, скътал вечни въпроси поглежда
към зелените багри в листата на бук или дъб,
към дъгата, която не спира да носи надежда
и в ненужния чар на звездите... печално
би било да се вярва в нещо толкоз банално,
че животът е нищо..., освен липса на смърт.

Тържество на богатство, разкош с неуморна фантазия
е извезано само в едно пеперудно крило.
Ако в нас сетивата за всичко това са запазени,
то е само защото, въпреки злото,
да познаем изящния шрифт на писмото
до нас от Твореца на всичко красиво, добро.

Светлината мъждука, проблясва, огрява, струи и сияе,
озарява, рисува лика на чудатия свят.
По вълните на златната морска пътека играе -
пълнота от богатство... и на нея отгоре!
Тя с гласа на самия живот ни говори.
Светлината не е проста липса на мрак.

Тя е славна изява на всичко, що е създадено -
въплътеното слово на стих, произнесен с любов
в глас на Властен Творец: "Да бъде!" и беше и стана.
Светлината отваря устата да пеят
и сърцата на тези, които копнеят
за безмерното чудо, наречено просто "живот".

Точно както дървото с лъчи от небето се храни,
в светлината сърцето предвкусва небесния плод,
подарен да живее със своя Грижовен Стопанин.
Днес дочуваме само далечния екот...
светлината е туй, без което не може човекът -
зов небесен към нас, към несбъднат все още живот.

Редактирано от Mapдил на 02.01.04 15:53.