След дъжд качулка и аз да пофлудя малко. Предупреждавам, че четох темата дотук отгоре-отгоре и повторения и глупости са напълно възможни.

За мен перфектен свят за човешки същества няма и не може да има, тоест хората не могат да съществуват в перфектност при никое положение, освен при масова лоботомия. Това го отдавам единствено и само на човешката натура и навика човешки да се отегчава адски бързо от бездействие - това важи и за заклети мързели като моята особа. Пояснявам - това с идеалния свят го виждам като една утопия, прах в очите или начин да се залъже изконната човешка склонност към леност - тоест, блъскай тук, пък ако си блъскал достатъчно и си праведен, може и да те чака почивка в идеален свят, примерно в рая. Е не, мерсим! Цялата тая постановка без гореспомената лоботомия е невъзможна. А и ми се вижда малко абсурдно, защото досега раят и адът да страдат от пренаселване, ако беше така положението, както ни лъже библията. А като се сетя за параноите си на тема "око да види, ръка да пипне", просто тоя перфектен свят не го виждам в тая реалност. Сега се сещам, че Платон и Томас Мор имаха разни интерпретации по въпроса, ама съм ги чел отдавна и не ги помня добре. Като се поосвободя, ще си ги опресня.

В Толкиновата реалност - аз защо останах с впечатление, че това за Дагор Дагорат и след нея се отнася за елфите, а хората ги няма в картинката? Тяхната съдба е отвъд пределите на Арда и душите им не остават при Мандос, доколкото помня. Тоест, тяхната адаптация в такъв свят въобще не стои на дневен ред.

Добро и зло - забравете едното без другото. Това е все едно уравнение - махаш едното и всичка отива на кино. Друг е въпросът, че не вярвам в добро и зло - всичко опира да човешки хормони и тълкувания, което е още една причина човек да не може да живее в идеален свят.

А любовта въобще няма да я коментирам, защото Рох ще ме банне в минутата, в която ми види мнението...

По този въпрос съществуват две мнения. Едното е неправилно, а другото е моето.