Крал стоеше насред опожарената равнина пред Моранон, риеше в прахта с петата си и гледаше празните си ръце. Короната пак й се беше изплъзнала. Някак си все не можеше да се добере до нея. (). Зад нея беше клубната Задруга: посърнал Дракон на щастието, увесил нос закачулен Скиталец, потърсил убежище в нов ник Шеф, заканително скръстила три чифта ръце Фея, дописващ садо-мазо-намкъвси дневник мрачен елф, притеснена птичка, обясняваща, че този офф не е по нейна вина, и много ядосана за назгула си Грах, търсеща от кого да направи храна за хиени.
Всички те навремето бяха готови да служат на Крал. Бяха го заявили доброволно. Сега май вече не беше така.
Крал погледна напред. Там стоеше огромната фигура на Мрачния Метъл, използвал разногласията между клубарите, за да успее накрая Той да освитка Саурон и да събере мощта на маяра със своята. Беше им отправил предизвикателство ли, избор ли, що ли?..
Едно съзвездие беше изчезнало от небето. Крал се усмихна. Короната вече не беше важна. Да, щеше да предложи на Мрачния да седне зад барабаните в следващото парче, посветено на боговете. Беше ред на "The Fynal Vinyl".
I'm like smokin' lighting,
Heavy metal thunder,
Racing with the wind
And the feeling, that I'm under".
|