Клубният Моргот, беше мутирал в нещо ужасно. Вече май и той не съзнаваше кой е. Галандро реши, че е време да се омита от Мордор. Замисли се, кой можеше да му помогне и си спомни нещо. Предния ден беше влязал в една стая по погрешка. Като видя нещата вътре щеше да получи сърдечен удър. Разпита орките и разбра, че Саурон и Мелкор са пели песни на Крейдъл ъф филд и тези неща са се появили. Казаха му, че са пели и песни на Вейдър и Имперър. Това го накара да се усмихне.
Претърси Черната кула и накрая ги откри. Лорд Вейдър правеше нов сайт на Мордор, а Императора организираше съзтезание по формула едно с 16 ръчни колички, които задвижваше със силата.

- Хей! Я не се занимавайте с глупости! Имаме работа за вършене! - извика им Галандро.
- К`ва работа? - попита го Вейдър.
- Ми трябва да утрепем някъв бунтовник. Разбунтувал се срещу законния режим на Арда.
- Съгласни! - казаха те в един глас. Винаги бяха готови, да се разправят с бунтовници.
- Първо трябва да се ометем от тук, че стана напечено. Някви идеи?
- Да! - отговори Императора.
- Къде? - попита Галандро.
- Ти как мислиш? - ухили му се Сита.
- О, не! Не ми казвайте, че...
- Дааааа!
- Пак ли?! Не ви ли писна? - увеси нос бившия оркски командир.
- Тази бойна станция е по-добра от предишните!
- От къде взехте кристал за лазера?
- Ми не намерихме... Вейдър обаче медитира и разбра за некви светещи камънаци и открадхме един със силата... Не е същото, ама пак не е зле... Само дето ефекта е по-друг...
- Какъв?
- Ами не можем да разрушаваме планети, но за сметка на това можем да унищожаваме едни дето се смятат за безсмъртни. Валари и Маяри им викат.
- Кой сте затрили бе идиоти?!?!?! - изпищя Галандро.
- А никой. Ние все пак идваме от напреднал свят! Направихме изчисления... и един малък експеримент с духа на някъв Саруман, който не престана да пищи, че тъкмо се е разделил с телесната си обвивка, а сега и ние... Няма значение. Важното е, че работи.
- Това е една добра новина! - най-накрая Галандро беше чул една добра вест.
- Ама има един проблем...
- Какъв?
- Нямаме екипаж.
- Това да ви е проблема! Имам най-добрия такъв!
- Кой!
- Аз!
- Хъм... не че искам да те обидя, но ти не си достатъчен...
- Не бе! Няколкоко хиляди мои клонинга!
- Така става! Да се качваме горе! - нареди Императора.

...

Извършиха качването в пълна секретност. Настроиха оръдието да стреля автомотично по всеки приближаващ се обект и се заеха да измислят някакъв план. Галандро се притесняваше. Не харесваше Звездите на смърта. Но пък хората казваха три за щастие.