Искахте нещо различно - на ви:)) Такъв обрат на дали сте очаквали...
***
Чу се невъобразим тътен. Черните Порти рухнаха, и една кубинка 48-ми номер стъпи в основата на повалените врати. Последваха я черни дънки, бомбер и лице, което изглеждаше мноооого ядосано. Очите му горяха в рубинено-червено, мазната му коса се развяваше от вонящия вятър. Субектът пристъпи напед, и се огледа. Пред него стоеше море от стотици хиляди въоражени орки, подготвени за битка.
Субекта свали чука от рамото си, усмихна се мрачно, вдигна оръжието си на главата и ревна:
- Coca-Cola!!!
С тези думи той се вряза в орките. Замахна веднъж с наглед малкия си чук, и помете поне 20ина орка. Нещастниците излетяха и се строполиха сред себеподобните си, смачквайки ги.
Пълчищата скверни създания се освестиха най-на края, и се хвърлиха в атака. Нямаше особенна полза. Оръжията и броните им се раздробяваха под ударите на Гронд сред дъжд от искри. Малко случиха да го ударят, но това сякаш нямаше значение. Колкото и силен да беше удара, той нанасяше само повърхностна рана, която заздравяваше на момена. Побеснелия мрак ги помиташе сякаш бяха парцалени кукли, биещи го с дунапренови оръжия. Скоро земята се обагри с тъмната течност, минаваща за оркска кръв. Близо 2 часа се проточи битката. Орките се разбиваха като струята на поточе във грантов монолит. Вече армиията на Мордор бе оредяла до 2/3 от предишната си численост. Тогава се появиха тролите. Бяха поне 1000. Побеснелия метъл изрече една дума, оръжието му припламна с отровно-зелена светлина, и се стовари върху първи трол. Резултата беше адски. Туловището на трола избухна със силата на свръхнова. Експлозията помете всичко живо в радиус от 1 километър. Само една самотна фигура стоеше изправена. С разкъсан и остатъци от яке, тук таме все-още припламваща коса, но с неумолимо изражение. Самодоволна усмивка плзъна по лицето му. Нарамвайки обагрения с оркска кръв Гронд, той се насочи към останалите орки. Бяха най много 20-30% от началния си брой. Заклинанийцето имаше за цел да направи точно това - да избие орките. Не само ударната вълна беше убийствена. Магията представляваше нещо м-у Чейн Лайтнинг и нещо зародило се в мъглявото съзнание на ентусиаста, атакувал мордор. Всички близостоящи орки бяха поразени от мълния, която се предаваше към най-близките им другари по оръжие. Резултата беше на лице.
Мрачния метъл застана пред остаснлите блзиостоящи орки, погледна ги, усмихна се и каза:
- БАУ! - При което те с истерични писъци се разбягаха във всички посоки. Мда. Весел народ бяха тез създания. Разбираха от шеги. Метъла се наведе, затегна кубинките, погледна към далечината, и се затича към Барад-дур.
Тичаше с неимоверна скорост. Стъпките му бяха ужасно дълги, и при всяко докосване на кубинката до земята, всичко ехтеше. Минавайки порай Ородруин, тичащия субект забеляза, как голяма част от лавата се разплиска, помитайки солидно количество орки от склоновете на вулкана. 15 мин след тръгването, той се спря в основите на Барад-дур. Там се разрази още една битка със скверните мордорски създания. Вече доста дрипавата фигура се беше разярила до крайна степен и се биеше с каквото можеше. С едната ръка биеше с чука, а с другата размахваше един орк за крака. Оркчето често трябваше да се сменя, защото лесно се разпадаше, но това не беше проблем. Орки наокло колкото щеш. Освен това, субектът редеше заклинание след заклинание, явно увлечен в битката, той от време на време пообъркваше магиите, и току се случеше някоя бутилка Кола да се строполи в-у главата на някой орк. Но общо-взето картинката бе кървава. Битката продължи 10ина минути. Кратка но брутална. В последните 3 часа бяха избити повече орки от колкото през цялата 3та епоха. Най на края останлите орки се разбягаха с писъци. Без "БАУ". Вече си знаеха ролята.
Вече съвсем раздрипания метъл вкара шут и на портата и на самата кула на мрачния властелин. За втори път кубинките му превиха стоманениете врати пазещи някогашния му слуга. Прибирайки чука в калъфката му, която стоеше на гърба, той извади катаната си, която вече стоеше закачена на колана му. Беше прекалено тясно за чук из тез коридори. Субекта, който всъщност беше самия Моргорт, както се досетихте, задрапа по стълбите. След изминаване на хиляди стъпала, и изколването на поне толкова орки, той стигна до тронната зала на сегашния му най-голям проблем. Мрачният прибра острието си, протегна се, изпука гръбнака си от първия до последния прешлен, и завърза остатъците от косата си. Тук вече можеше да стане сериозно. За 3ти път кубинките му се врязаха в стоманата, служеща за врата. И за 3ти път я превиха. Пртите рухнаха с грохот, карайки съдържанието на залата, да подскочи. От вътре го гледаха стреснато 3 чифта очи:
Гандалф, който бе хванал наргилето в уплахата, вместо жезъла си. Галандро-неможещ да проумее дали не се е опил от пушилистът, и Саурон, хванал шлемът си под мишницата. По-добре, да не го бе свалял хич. Очите му бяха ненормално разширени, и кривогледи. Нямаше помен от нос, само 2 дупки, от които течеше мноооого съмнителен секрет. А устата му беше разтегната в идиотска усмивка, стигаща буквално до ушите. Из под устните се показваха остатъците от зъби, и липсата на такива въобще на някои места. Усмивката явно си стоеше така по принцип. Истински красавец, точнко като за Грах. На и ся красивите, величви субекти, представени като Саутрон...
- Много си се разхубавил - подметна Мелкор към някогашната си дясна ръка.
- К-к-к-к-какво правиш тук? - Запелтечи Галандро, явно съвзел се достатъчно, да формулира въпроса си.
- Идвам да спсая Арда от разни самозвани субекти, барде. След малко ще ти се изясни всичко.
- ТИ? Да спасяваш арда? - Избухна в смях Гандалф. Мракът се обърна към маяра и кимна към жезъла му. Белобрадия видя наргилето, и бързо го смени с жезъла си:
- Та... ТИ? Да спасяваш арда? - Избухна в смях Гандалф.
- Да, Митрандире, аз. Има мноооооого неща, които не знаеш. Но ще ти се изяснят набързо. Но за сега, трябва да извергна един от истинските мрачни вадетели. - С тези думи той свали окървавения си чук от гърба си. Саурон разбра, че няма да се размине без битка, слоежи шлема си, и грабна странния боздуган, на чиято дръжка беше гравирано "Питър Джексън инк."
Гандалф се изправи и тръгна да мълви нещо, но само едно кимване от страна на мрачния бе достатъчно да го запрати на стола, и да избие жезъла от ръцете му. ИСтарчето бе мирясало.
Саурон пристъпи напред, изкряквайки нещо. Бухалката му блесна и по остриетата започнаха да прибягват алени пламаци. Тенекиената фигура пред него изглеждаше наистина величествено. Бе висока около 5 метра със претруфтена броня, и пламтящо оръжие. Само да го нямаше това скърцане, и щеше да е перфектно. Явно дългучат бе забравил, да смаже тенекиите си.
И въпреки това изглеждаше заплашитено в сравнение с наглед хърбавия си противник, достигащ едва 1.83 метра.
Из под шлемът на Саурон се чу някакво бълбукане, което минаваше за боен вик, и той замахна с джиджафката си. Моргот отби удара с Гронд с такава сила, че му остана време, да стовари оръжието си в-у краът на кубчината скраб пред себе си. Онзи се хвана за сплескания крак и заподскача наоколо. Мелкор почна да се хили неудържимо, и изгуби почква под краката си.
Бяха невероятна картинка. Саурон подскачащ на сам на там на един крак, и виещ на умряло, и Мелкор, въргалящ се по земята в гърчовете си предизвикани от истеричния си смях. Сцената трая минута-две. Първа се съвзе купичната бъдеща шлака. Тя замахна с сврткащия си буздуган, и халоса заливащия се от смях валар. Втория отхвърча от удара, прелетя през помещението и се стовари в-у стената, срутвайки една солидна част от нея. Той остана да лежи там... Заливайки се от смях. Саурон кривна леко главата си на една страна доста учуден. После пристъпи към обезумелия Мрак. Мелкор се осъзна най-на края. Излизайки от хилежния пристъп, той усети невероятна болка от лявата страна на гръдния си кош. Там зееха 2 дълбоки порезни рани и освен това мястото на удара бе размазано от самия буздуган. Поне 4 ребра бяха строшени на няколко места.
Той превъзмогна болката, и се изправи с помощта на Гронд. Точно в този момент Саурон докуцука при него. Мракът вдигна чука си, и отби буздугана летящ право към главата му. Удара беше доста силен, и той залитна. Ходещата купчина от кофи за боклук се разтресе от смях. Вече битката започна да става трудна. Моргот възвърна равновесието си и нападна. Саурон се дръпна в страни и стовари буздугана си за втори път в-у противника си. Последва един изключително зрелищен полет, завършващ в тронът на повелителя на Барад-Дур. Мракът се свлече по облегалката пъшкайки. Нямаше да преживее 3ти такъв удар. Изведнъж велика мисъл му мина през главата. Той се изправи на бързо и с усилие извика сочейки Саурон:
- Summone Ispotera Warriore*!
От всички процепи заприиждаха едри буболечки. Термити войни. Преди тапицирания в ламарина маяр да се усети какво става бубите го ползаиха и се запромушваха под бронята. Саурон започна да крещи подскача и и да се дръгне по бронята. Най-на края се трополи на пода и започна да крещи за милост. Мракът се приближи протегна ръка и прошептя нещо съдържащо много "с"-та и "ш"-та. Едиствения пръстен се измъкна от ръката на саурон, и кацна в дланта на пребития валар. Мракът се усмихна, и стега дланта си около пръстена. Изведнъж от дланта му се отдели невероятно количество енергии. Огнени светкавици плъзнаха из цялото му тяло. Раните му изчезнаха. Светлинното шоу приключи. Вече здравия валар разтвори ръката си и в нея се видя купчинка прах, която вятъря разпръсна. Единствения бе унищожен.
Пред него се въргаляше една празна броня.
Той се обърна към 2мата останали членове на събранийцето и промълви:
- Вече мога да кажа всико. - С тези думи той се настани на възголемичкия му трон и продължи. - Някога мнооого отдвана, Еру създаде всичко. Валари, Маяри и Еа.
- Туй всички го знаем, давай по същество - Крясна Галандро.
- Добре де. Значи. Всъщност не аз съм мрачния владетел тук, а Манве и компания. Те заключиха Еру отвъд пределите на времето, и взеха Арда в свои ръце. Те ще я доведат до състоянието в което се намира Земята сега. Пренаселено място, гъмжащо от зло и мръсотияи и стоящо на прага на изчерпването на ресурсите си. Аз бях единствения, който се разбонтува, и знаете последствията. Всичко останало е вярно, с изключение на това, че ролите са размненени. Аз съм добрия, останлите валари са лошите... Елфите и маярите са невинни, те не знаят истината. Както останалите народи. Както и да е. След като бях извергнат през втората епоха, гадините ме заточиха при Илувитар. До скоро бях затворен там. Давамата с общи усилия успяхме да разбием затвора си, но Еру остана без сили. Той ме изпрати, да търся помощ. И аз отидох в една алтернативна вселена в която наща история бе най-продваната поредица. Земята. - С тези думи той кимна към Галандро. - Надявах се Феновете на тази книга да ми помогнат, и те успяха. За сега. Сега ни предстои най-трудното. Да победим и останалите валари. - Този разговор ехтеше в главата не всеки един замесен в цялата история. Толкинистите, елфите, и непросветените истарите. - След като знаете истината вече, ви предоставям избор. Срещу мен или с мен сте?

I avenge with darkness, the blood is the life
The Order of the Dragon, I feed on human life.

Редактирано от DarkWolf на 17.12.03 01:52.