Саурон, Грах и Галандро седнаха, да обсъдят, какво знаят до момента.

- Мелкор се беше появил на прожекцията на филма и беше направил нещо.
- В същят момент се беше появил Гандалф и им бе разказал всичко.
- Гандалф не се мяркаше никакъв, освен на входа, за да доведе още някой.
- Саурон не можеше, да пътува във времето. Иначе отдавна, да го е използвал. Предполагаше се, че Гандалф също не може, защото силите му не са по-големи от Сауроновите, а и също би го използвал за нещо по-полезно.
- В резултат на действията на клубарите, положението се беше влошило, вместо да се подобри.
- Гандалф не е глупак.
- Саурон е в немилост. Т.е. на Мелкор не му пука, дали ще си намери пръстена или не.
- Мелкор можеше, да мени облика си.

Как можеше, да са толкова доверчиви глупаци! Тази работа намирисваше, още от начало! Как Гандалф се беше появил заедно с Мелкор! Защо ги доведе точно тях, а не някой екип тюлени, ветерани от войната в Ирак? Как унищожаването на Пръстена, който притежава нищожна в сравнение с Мелкоровата сила, щеше да му навреди? Защо Гандалф стоеше в киното, а не вършеше нещо по-полезно? Не беше ли очевидно?
Явно всичко е било една заблуда. Мелкор се е преобразил, като Гандалф и ги е подмамил тук, знаейки какъв хаос ще създадат. Така е можел на спокойствие, да изпълни своите планове. Използвал е хитрината от книгата. Същата която Арагорн и Гандалф използват срещу Саурон. Дай на другите противник, който да отвлича вниманието му и си действай спокойно. Какви глупаци бяха! Ами, ако бяха унищожили пръстена? Как това щеше, да ги върне в техния свят? Не. Единственото решение, беше, да победят Мелкор и да научат тайните му. Това не можеше, да го направи нито Саурон, нито Гандалф, нито някой друг взет отделно. Но заедно... Може би имаха шанс. Може би... Стига да се съсредоточат върху истинския проблем, вместо, да пробват, да се избиват един друг.