Фурух се ядоса. Какво да го прави този клонинг сега!

-----------------------------

Галандро пък най-сетне реши. Беше дал много шансове на клубарите, очевидно те бяха по-голяма заплаха за Средната земя от Саурон. Взе единствения и отиде право в Черната кула. Влезе в тронната зала, където Грахчето едвам сдържаше сълзите си. Когато го видя с отеклата в синьо-зелено китка изпита надежда.

- Ето ти пръстена! - с гневен глас каза Галандро и го подхвърли на Саурон.

Саурон го взе и сложи на пръста си. Гарандро стисна зъби. Залагаше съдбата на всички на карта. Не се случи нищо, още беше жив. Саурон каза:

- Така! Отново чувствам сила! Докато Мелкор е още тук, не мога да се възстановя напълно, дори и с пръстена, но сега поне имаме шанс! Не се притеснявай! Имаме общ враг - Мелкор! За сега сме съюзници!

След което изпрати един назгул, да извика Гандалф за преговори. Галандро се усмихна. Беше твърдо решен, да има мирни преговори, дори да се наложеше да избие всички, войнолюбци.

Редактирано от Gil-Gallandro на 16.12.03 15:54.