Крал седеше извън осветената част от огъня, гледаше звездите и чакаше. Радваше се на Фухур, който като истински такъв донесе щастие и надежда в Средната земя. Слушаше с половин ухо Професора и се надяваше писанията му да не попречат на последната част от Кралския план за спасяване на Средната земя.

Крал продължи да гледа звездите и да се услушваВ същото време около Съдбовния връх събитията се развиваха в предначертаната посока. Галандро беше наглеждан зорко от двата назгула, които си поръча от Саурон. Назгул №5 - този на Грах, и ортака му Назгул №6, който си падаше по Ричи Блекмор.
Назгулите, от своя страна, бяха наглеждани от Грах в съответствие с тайното споразумение между нея и Саурон, сключено дълбоко под земята.

Под влиянието на Единствения Галандро се пооркчи твърде много. Загуби част от яснотата на ума си и започна да убива. Да опожарява. Да греши.

Най-много сбърка с клонингите. Даа, под краткото командване на Страйдър се бяха случили някои неща, за които Галандро не знаеше.

Като истински дунеданец, който все някога ще става Крал, Страйдър се беше изправил пред своята армия и беше обещал на всички, че ако помогнат за унищожаването на орките из Средната земя, ЩЕ УЧАСТВАТ в Епизод 3. Елфическото протеже знаеше как да уреди това. На армията клонинги повече мотивация не им беше нужна. И когато се появи подставеното лице на истинския Галандро, клонингите заминаха на мисия в Мордор. Въоръжиха се за сметка на врага. Внедриха се из всичките структури на войската и зачакаха.

Знакът за действие дойде от небето. Да. Крал знаеше, че авиация му е майката. Талиесин и Меандор, тежко натоварени, прелетяха над оркските позиции около Съдбовния връх. Към стрелците на Галандро полетяха бъчонки първокачествено пиво и се заразбиваха по склона.

Първа реагира Грах. Изквича възторжено и нададе бойния си вик7 "Грах за Бирааа!", след което се метна с главата надолу по склона и започна да облизва локвата бира, преди същата да попие във вулканичната пепел. Оркските стрелци последваха примера на шефската заместничка. Никой не изстреля ни една стрела към двамата летящи от Задругата.

И под безучастните погледи на двата назгула (които изпълняваха Сауроновата воля), Галандро беше вдигнат и отнесен по най-бързия начин към мястото на клубосбора.

Грах се изправи и огледа със съжаление влажното петно от бира до краката си. Огледа без съжаление оркските трупове по склона. Огледа със задоволство армията от клонинги, която вече се строяваше пред новия си командир. Махна към Назгул №5 с ръка и седна пред него на шията на дуимерлайка. С мъка вдигна глава, за да огледа планината. Единственият тегнеше на Граховата шия.


"H to He, who am the only one"