Галандро не можеше, да разбере едно. Защо, по дяволите, го нападаха! Пръстена беше в него от доста време. Очевидно, не беше тръгнал, да го дава на Саурон. Иначе вече всичко, да е свършило. Не го беше и унищожил, въпреки че имаше такава възможност. Просто искаше, да види и прецени всички факти. Ако наистина най-голямата заплаха беше Мелкор, то тогава унищожаването на Саурон, щеше да е фатално. От къде, беше сигурен Гандолф, че без Саурон нещата ще се оправят? Нямаше логика силите на Мелкор, да зависят от някой по-ниш. Не, не можеше, да унищожи Пръстена. Щеше, да го опази от тези ненормалници. Та те можеха, да унищожат Средната земя! Правилото, че пътя към Ада е покрит с добри намерения, се потвърждаваше напълно. Другата крайност, да даде пръстена на Саурон също не беше реална. Да не го мислеха за луд! Защо всички толкова бързаха?! Защо не изчакаха преговорите? В момента нямаше никакво реална заплаха! Ситуацията беше патова. Защо всички искаха война, когато имаше надежда за премирие?!
И какво щяха, да правят, ако му го вземат? Например онази вампирка. Най-вероятно щяха, да се сдобият с нова мрачна господарка. Не го ли съзнаваше? Малцина бяха тези, които нямаше, да изподнат под негово влияние. Него поне го закриляше манията му по СТАР УАРС. Най-подвласни пък бяха по-агресивните. Фродо беше подходящ, защото беше миролюбив и въпреки това всички знаеха, че се беше провалил, не беше хвърлил пръстена доброволно. Как мислеха, че ще се справят те? Ако му го отнемеха насила, то тогава със сигерност щяха да изпаднат под неговата власт.
По дяволите! Пак трябваше, да спасява цялата Средна земя! Не му ли стигаше врага, който искаше, да я владее, а сега и неговите хора искаха, да я унищожат!
"Your army must fear you more than the enemy. Only then will you triumph.".
|