Re: Attack of the clones Part1 / Фен клубове / Дж.Р.Р.Толкин

Вампирката летеше с цялата бързина, на която бяха способни прилепските й крила. Тъмните изпарения, избълвани от Съдбовната планина и мракът, прииждащ от Мордор, закриваха земята, и тя се водеше от обонянието си, способно отдалеч да усеща живите твари. Мдаа, вампирските одежди носеха доста предимства на Крал. Само дето при толкова трансформации вече не беше ясно кое в него е повече – “той” или “тя”. Но точно сега не беше моментът за изясняване със себе си. Армиите се готвеха за битка.

Усети близкото присъствие на Страйдър и Мрак и се спусна към тях. Бяха напалили малък огън под прикритието на надвисналите клони на една глогина и похапваха. Наблизо се търкаляха изтърбушените от Мрак карантийки на плячката. Орк.

-Това сгащих набързо - заоправдава се Мрак и предложи на Турингветил парче от плешката, която глозгаше сурова.
-Благодаря, но малко ми е алангле - и Турингветил си взе от шишчетата на Страйдър. - Ммм, леко е жилаво, сигурно оркът доста е тичал, преди да го спипаш...
-Не ме подценявай - обиди се Мрак - веднага го хванах. Тичал е преди това.
-Пратеник - намеси се Страйдър. - разпитах го, преди кучето да го освитка. Изпратен от Галандро, за да покани Денетор на търг за Единствения. Ще трябва да го мислим бързо.
След което събраха наличните запаси от ателас, свариха една част, свиха цигари от останалото и се замислиха.

......................

Съдбовната планина спеше неспокойно. Грах също. По-точно казано, съвсем не спеше, а измисляше начин да отърве Назгул№5 от огнената геена, която му готвеше Галандро, неговата алчна баба!!! Оркът не подозираше колко близо бе до момента, в който Грах ще предпочете да спаси Назгула си, а от него да направи храна за хиени.

........................

Препускащи копита нарушиха нощната тишина. Върколакът скочи и изтича в посока на шума. Дунеданците загасиха огъня и зачакаха. След малко се разнесоха радостни възгласи. Пристигаше елфическото войнство на Елронд, а заедно с него - и клубната Задруга. Шефът нареди клубосбор.

Докато клубари и елфи чертаеха планове за действие, Мрак тичаше в нощта. Нова, непозната и смущаваща миризма дразнеше обонянието му. Трябваше да разбере какви са тези същества, следващи незабелязано Задругата.

Откри ги. След което направи предпазен знак с ръка, но съществата не изчезнаха. Значи, не беше магия. Мрак се приближи до тях и потърка очи:
-Ъъъ..Какво сте?
-Галандро - отвърнаха десетки хиляди гласове от тъмнината.
-Виждам кого сте, но ви попитах какво сте - Мрак взе да се досеща.
-Клонинги. Генно модифицирани сме, за да превъзхождаме оригинала. - отвърна един от първата редица. Носеше жълта нашивка на рамото. - Лишени сме от моралните му скрупули и сме значително по-агресивни от него. Освен това - този с нашивката се ухили - не са ни трили паметта.

Новата армия на добрите беше поверена на Страйдър, който назначи Аластис за съветник по въпросите на Star Wars. Крал (все още във вампирски дрехи) отпраши да търси спешно из пустошта Талиесин и Меандор. “Нека армиите се бият – мислеше си Крал – но на места като Мордор винаги са пращали специални части, владеещи методите на неконвенционалната война.“ След което се напъна да си спомни необходимото.

"Няма правила - побеждавай на всяка цена" Редактирано от Rogue Warrior на 15.12.03 19:42.