Къщата на Беорн пустееше. Мелиндор веднага я разпозна, защото беше точно както си я беше представяла - дървена, ниска и много уютна. Само че животните ги нямаше, Мечока - също. Пълно мъртвило. Сърцето на птицата се сви от мрачно предчувствие и тя заоглежда двора с безпокойство.
- Какво търсиш тук? - стресна я тъничък гласец.
- Беорн - отвърна птицата, когато се окопити. Срещу нея се пулеше малка катеричка. - Нося му бележка от Аданедел.
- Той замина - осведоми я катеричката. - Но остави вест за Аданедел.
Мелиндор беше изненадана. Не само че бележката, която носеше, не можеше да бъде предадена, ами отново се превръщаше във вестоносец, само че в обратната посока. Катеричката се шмугна в хралупката си и след малко излезе с парче хартия в лапичката си.
- Но къде е отишъл Беорн? - опита се да разбере магьосницата. Но после се сети - той вероятно пазеше прохода на планината от нашествието на орките. Как бе разбрал обаче, че Аданедел щеше да го потърси, Мелиндор не знаеше и не можеше да си обясни.
Катеричката даде бележката на птицата и избяга, без дори да каже нещо. Мелиндор въздъхна и полетя обратно.

Точка първа от дневния ред:
Да си наложа мисловна дисциплина!