-Любопитно... - промърмори Грахче. - Решението ти, де. Как смяташ да стане тая работа без вулкан?

Галандро се усмихна като споменатия вече котарак и сподели с Грах решението си относно бластерите. Не виждаше как това може да му навреди - нали Пръстенът си стоеше в дулото, пък и Галандровата суета имаше нужда от малко овации.

Грах го погледна изненадано, усмихна се криво, и аха, да каже нещо шеговито, когато Галандро й разказа за пратениците си до Гондор и Саурон. Тоя наистина беше загазил. И Грах с него.

- Малиии... кво си направил?!? Кви джуджешки брони, кви бластери!? Ти Толкин не четеш ли? - и с леко разтреперан глас изрецитира пред орка репликата на Гандалф:

“Казано e че драконов огън може да разтопи и изпепели Всевластните Пръстени, ала не е останал вече на света дракон, в който жарко да пламти древният огън; пък и никога не е имало дракон, дори Анкалагон Черния, който да увреди Единствения Пръстен, Пръстена владетел, защото сам Саурон го е изковал. Има един-единствен начин - да се намерят Пукнатините на Съдбата в Ородруин, Огнената Планина, и Пръстенът да се хвърли там, ако наистина желаеш да го унищожиш, завинаги да го изтръгнеш от лапите на Врага.”

След което използва вцепенението на Галандро, протегна ръка към бластера и демонстративно натисна спусъка. Чу се едно "Бззинкк", когато Пръстенът рикошира в тавана, последвано от "Дръннн", когато се търкулна невредим пред тях.

"Няма правила - побеждавай на всяка цена"