Грах тежко въздъхна поемайки доста от пепелта носеща се из въздуха от последното изригване на вулкана, изчака докато назгула ловко пикира надолу лавирайки между хвърчащите камъни, стрели и други боклуци хвърляни от орките и се метна с главата напред. Тя правилно бе преценила, че това е най-твърдата част на тялото и и ударът ще бъде най-безболезнен. Изтърсването й на косъм пред парапета на кулата бе доста шумно и съпроводено с облак прах, силни вопли, охкания и ругатни. Т.е. би могло да се каже, че пристигането й не остана тайна за някого.

Грах без да се оглежда пое навътре и след десетина крачки се оказа лице в лице с настоящия господар на кулата. Междувременно помещението се изпълваше с чули гюрултията орки и те с интерес наблюдаваха как тяхния командир и едно от-някъде-си-изпаднало джудже се гледаха с изумено около две минути след което едновременно избухнаха в мощен залп от смях.

Смяха се дълго, сочейки се един друг с ръка:
- Брада, ти имаш брада ... и ми стигаш до ... - превиваше се Галандро.
- Какъв си чаровник с ния зъбки, я се усмихни, а ангорския ти чорапогащник е направооо - със сълзи на очи му отговаряше тя.

След като се посмяха добре поседнаха да си починат. Грахче го изгледа преценяващо отгоре до долу и каза:
- Слуш кво... далаверата е следната - и му разказа досегашните си патила в Мордор - първи извод - пръстена да не отива във вулкана, поради две причини. Първата е ясна, и ти казвам ей богу ако нещо стане с Назгула ми, ще има прясно месо за всички хиени по тоя свят, вервай ми. Втората е, че Саурон в момента не ни е враг - имаме си общ враг, с който ние не можем да се справим. Идеята ми е откачена, но си струва да се помисли върху нея. Сам Саурон наистина едва ли ще може да се справи в Мелкор, но ако се обедини с истарите, заедно могат и да успеят! Нека айнурите се трепят помежду си - това си е тяхната война от началото на тоя свят. Но трябва да убедим Гандалф да се срещне с него. Как мислиш?
- Ъъъ - сказа Галандро - вижда ми се като научна фантастика. Ние все пак сме във фентъзи а?
- Може би трябва да се допитаме до тоя-оня. Аз настина мисля, че литературната логика изисква обединяване. Без него Мелкор ще ни смаже като въшки много скоро. И престани да се занимаваш с простотии ... не ти отива братче! Заел си толкова отговорна позиция а се дължиш като орк в детската градина!

Rub-A-Dub-Dub thanks for the grub, Yeah God.

Редактирано от Гpaxчe на 15.12.03 11:33.