Една идея се зароди в главата на Галандро. Не беше толкова тъп, че да отиде при Саурон без застраховка. Нямаше, да даде пръстена лесно. Тъй, като не можеше да седи непрекъснато с ръка протегната над вулкана, нито пък разполагаше с дракон, то трябваше, да измисли нещо друго. С какъв друг източник, който да има температура по-висока от драконов огън, разполагаше? Сети се. Не, беше обащал... Той държеше на думата си. И все пак. Струваше си да провери. Слезе в оръжейната, където имаше купища трофейно оръжие и започна, да оглежда джуджешките тежки брони. Намери една обгоряла. Беше издържала на драконов огън. Намереше ли нещо, което да я разтопи, значи бе намерил и решението. А той знаеше, какво можеше, да бъде това. Оставаше, само да извърти нещата в своя полза. Замисли се над уроците, по основи на правото, които мразеше. След малко му хрумна нещо.
Извади бластерите си и ги сложи на масата. Какво бе обещал? Че няма, да ги използва, докато не види орк с лазерна пушка. Усмихна се мрачно и повика часовоя.
- Вземи това. - посочи Галандро единия бластер.
Орка се подчини.
- Завърти се, да те огледам хубаво.
Орка изпълни заповедта отново.
- Добре остави го на масата! Имаш три дни двойна порция шльокавица и месо!
- Мерси, шефе! - зарадва се орка, който не разбираше какво става, но наградата му хареса.
Когато остана сам, Галандро, се усмихна още по-широко. Беше видял орк с бластер! Обещанието отпадаше. Взе другия бластер и стреля по бронята. Изстрелът мина, като през хартия. Значи енергийния му заряд, беше по-силен от драконов огън. Напъха пръстена в дулото на единия бластер и се успокои. Ако Саурон посегнеше към него, щеше да го прати в небитието, буквално с един изстрел.
За всеки случай, облече и една сребърна ризница. Нареди, да се сложат и решетки по прозорците. Затрупа прохода на Корубана, като преди това събра всичките й паяжини, с които облицова Минас Моргул, писна му от летящи твари. Сега единствения вход, към Мордор, оставаше Черната порта, която беше под власта на Саурон. Който искаше, да се докопа до Галандро, трябваше, да мине първо през него. Той пък не беше лесна хапка, докато пръстена, беше на сравнително безопасно място.
След което изпрати вестоносец към Черната кула. Все пак, той беше този, който държеше козовете. Нямаше, да ходи на крака при някакъв си мижав валар. За да важи офертата, Галандро, изискваше и незабавно, да му бъде осигурена въздушна охрана от поне два назгула, като израз на добра воля.
Изпрати и един вестоносец към Гондор. Все пак, ако искаше търг, трябваше, да има и кой, да наддава. Пък и оркската му природа, беше алчна. Можеше, все пак, да приеме и по-добрата оферта.
Накрая огледа и раната на ръката си. Притесняваше го. Не беше толкова зле. Имаше морави отпечатъци от зъби, но не и кръв. Явно дрехите, които носеше, бяха от яки материали.
"Your army must fear you more than the enemy. Only then will you triumph.".Редактирано от Gil-Gallandro на 15.12.03 10:09.
|