Орките бяха навсякъде. Десетки хиляди. Вече изпитваха сериозни проблеми с припасите. Не и с храната разбира се, но с другине неща, като вода, шльокавица(о! ужас!) и т.н. Никой не ги нападаше. Всички почваха да мърморят. Ако скоро някой не дойдеше при тях, то те трябваше да отидат при някой. Нямаше значение кой. Просто трябваше, да има голяма битка. Кой ли бе най-подходящ? Черната кула, беше сериозна хапка и на Галандро не му се занимаше с нея. Единственият друг съсед, беше Гондор. Лошото, беше, че той се водеше съюзник. Поне теоритично. Едва ли, някой итилиенски рейнджър, би пропуснал, да застреля Галандро, ако му се отдадеше възможност. Дали Арагорн, щеше да му се разсърди много, ако спретнеше една битка с неговите хора? В името на общото благо разбира се. Трябваше, да се помисли по въпроса.
Беше опитал, да изпрати армията срещу Корубана, но те отказваха. Застреля сумати народ, но явно и другите орки, имаха фобия от паяци. Или поне от гигантски паяци.
Може би, все пак, трябваше да нападне Черната кула. Така де, нали най-добрата защита беше нападението? В случая с Барад-дур, поговарката "Да би мирно седяло, не би чудо видяло.", му се струваше по-вярна. Реши, да не ходи натам. Как успя, да се забърка в това? Защо точно на него, трябваше да се изсипят всички тия оркси орди?

- Че кой друг, ако не ти?! - обади се най-мъдря, който беше наблизо, т.е. той самия.

Да, беше сигурен, че точно той е най-мъдрия наоколо и точно това го притесняваше. Говореше много зле, за общото ниво на армията. Ако Фродо не се появеше скоро, щеше да има голеееми проблеми. Реши, да изчака още два три днена и да хвърля ези-тура, за да реше, дали да нападне Черната кула или Гондор. Все щеше, да е по-добре, отколкото да кисне тук.