Прощявайте за... хъм... това, че се обаждам, но защо спряхте да пишете в гавъра? Толкова интересно стана! Моля ви се, продължете историята!
Ето нещо от мен...
______________________

- Ентите са дърволяци! - изрече един глас иззад близкото дърво и накара Мелиндор възмутена да погледне нататък.
През гората се промъкваха Талиесин и Меандор и многозначително "поздравяваха" Явана, заради невъобразимите шубраци по пътя си и безобразните бодли, които непрекъснато се заплитаха в дрехите и косите им. Дори и мечовете, взети "назаем" от Рохан, не помагаха в цялата тази джунгла от растителност, която сякаш беше създадена само за да им пречи да стигнат до целта си - а те все още се мъчеха да стигнат в Мраколес.
- Хей! - извика тя срещу клубарите. - Какво правите тук?
- Я, кой бил - учуди се Талиесин. - Мелиндор, какво правиш тук?
- Да, ти как се озова изобщо в Средната земя? Не те видях на прожекцията! - допълни Меандор.
- Аз попитах първа - ядосано каза магьосницата. - Но май знам защо сте тук. Отивате към Мраколес, нали?
Двамата потвърдиха, но изказаха буйното си негодувание от растителността наоколо. Мелиндор ги стрелна с остър поглед.
- На Мраколеския фронт има кой да се бие! - обясни тя. - По-добре отивайте да помогнете на останалите в Минас Тирит. Ще имат нужда от вас!
- Ама ние…
- Да не сте на някаква екскурзия из Средната земя? - попита гневно Мелиндор. - Не разбирате ли? Има опасност да прекарате войната в тези храсти. Това ли искате?
- Не, разбира се! - отвърнаха Талиесин и Меандор. - Нали затова отиваме в Мраколес - да се бием!
- Ако зависи от гората, никога няма да стигнете до там. Да сте чували за хуорните? Те не обичат неканени гости.
- Те не са ли в Шлемово усое? - озадачи се Талиесин.
- Не всички. Ей това, на което си се облегнал, например, е хуорн - посочи Мелиндор. - И ти е доста ядосан.
Талиесин се дръпна, точно преди главата му да бъде отнесена от клона на дървото. Меандор се заоглежда разтревожено. Мелиндор, която без да се страхува, се бе настанила в короната на един хуорн, ги гледаше снизходително. Нима не знаеха, че магическото й око можеше да улавя мислите на дърветата и да различава хуорните от всички останали представители на фауната?
- Предлагам - обади се тя след няколко секунди, - да не безпокоите гората. Излиза се ей-оттам - и тя посочи в посока, обратна на тази, на която се бяха насочили двамата. - Успех!
Талиесин и Меандор дори не успяха да видят накъде отлетя птичката - толкова бяха заети да си проправят път извън разгневената гора. А Мелиндор се усмихна и продължи пътя си към Равноскала.

Точка първа от дневния ред:
Да си наложа мисловна дисциплина!