- Мор! Мор! – крещяха орките и скачаха от парапета на Барад-дур.

Какво им стана на тия олигофрени – помисли си Грах – и заситни натам. От някъде в ноздрите й нахлу познат аромат.
- Ха! – викна тя – това е люляков облак! Ганима ... къде си се паркирала хитрушо!

Излезе на терасата и видя лилавеещият облак над главата си.
- Супер! – възхити се Грахче – най-накрая някой познат!
- Здрасти Грах – отговори и облакът и още трима орки се метнаха от терасата.

Грах се замисли:
- Странно им действаш на тия орки! Явно имат алергия към люляците. Ааа ...- изведнъж пребледня.
- Какво ти е Грахче – развълнува се облакът.
- Сетих се – прошепна Грахът – сетих се защо назгулът ходеше по мен ...
- Какво, какво казваш? – Ганима не се сещаше за какво иде реч.
- И аз го отбастисах така брутално горкия! Ама не се сетих – нали разбираш – мърмореше Грах- аз нали му викам Урук-хай а той ми казва “абе назгул съм бе”. Каза ми го ама аз хич не се сетих за това ...
Ганима леко се сниши над терасата. Броят на скачащите от долните етажи на кулата чувствително се увеличи.
- Нещо ми изглеждаш притеснена. Но каквото и да е станало едва ли е фатално.
- Съвсем си права засега, но ще стане ако онзи сладникав хобит Фродо /физиономията на грах се сгърчи в болезнена гримаса/ вземе, че метне пръстена във вулкана. Ще го утрепе като мръсно коте! Горкият ми!

Грахче нервно потропа с дръжката на брадвата.
- Слушай сега, нещата се вговниха до крайна степен. Първо трябва да намерим Саурон и да разберем как да си разназгуля половинката преди да е станал на прах и пепел!
- Мммм... – каза Ганима – струва ми се, че видях нещо странно да става в основата на кулата като летях насам. Защо не погледнеш.
- Отивам – рипна Грах – ти не изпускай положението от очи, но внимавай – ако Мелкор те надуши, ще те осмърди със сигурност. Издигни се по-нагоре а още по-добре облети наоколо и виж дали някой друг идиот не е тук освен мен.

Daddy, Junior and the spook.