Грахче стискаше новата си брадва и обикаляше коридорите на Барад-дур. Брадвата й беше личен подарък от Саурон, който (за пръв път от хилядолетия) научи от нея ново сквернословие. Церемонията по награждаването беше семпла, тъй като всички ресурси на Черната кула бяха ангажирани в подготовката на концерта.

Старият й познайник Назгул №5 тържествено допря тъпата част на секирата до рамото й ( при което Грах се замисли над въпроса дали това е рутина някаква, или наистина я правят рицар на Мордор), след което постави резбованата черна дръжка в ръцете й. На широкото матово острие проблясваше инкрустация на Окото без клепачи. “Митрил”- помисли си Грах , и имайки предвид пословичната стисня на Саурон, реши, че все пак са я направили рицар.

Оставиха я да вършее свободно из Кулата, чиито ходове и коридори й напомняха за лабиринта на Софийския университет.

Назгул номер пет вървеше като сянка подире й. Отначало Грах се подразни от миризливото му присъствие. След това я вбеси факта, че трябва да търпи надзирател (който при това не спираше да дърдори) в добре охраняваната кула. Накрая, докато се чудеше дали да не опита безсмъртието му с новата си брадва, тя се заслуша в думите на черния език. О, Еру!!! Въпреки джуджешката й брада ... Назгул №5 я сваляше.

-Не си мой тип – обясни му лъчезарно Грах и го напсува. – Не си падам по много по-възрастни от мен – и го напсува още веднъж.

Сърцеразбитият назгул отиде да си го изкара на орките, а Грах, в отвратително настроение, продължи да се шляе. Обзелото я раздразнение подкарваше мисълта й на бързи обороти. Тогава я осени догадка, която, ако беше истина...

Грах реши да провери и се заизкачва към върха на кулата. Истина беше. Там, най – отгоре на Барад-дур, гореше Сауроновото Око. Такаа... Не стига, че книжният Моргот се беше намъкнал в ТОВА, а сега разполагаха и с два Саурона – “кафеварката” от филма, и Окото.

Хм. Грах реши да оправи нещата.


"H to He, who am the only one"

Редактирано от Aragorn Elessar на 09.12.03 20:12.