- Няма да стане така - ядоса се Аластис - Значи Фродо и Сам ще ходят на концерта на Хелоуийн в Барад-Дур, половината от задругата ни също отпраши към Мордор, а аз съм още тук.
- Не се вкисвай - каза Рох - Сигурно звукът ще бъде по-зле от този в София.
- Не ме интересува, отивам на концерт. Таман може да срещна някъде пътьом Галандро.
- Ама аз съм тук - каза Галандро
- Не бе, ти си в Мордор - отговори Аластис и се метна коня си. После се обърна и каза на клубната задруга - Веднага след концерта се връщам.
- Ами той Аластис тръгна на кон, а след като Галандро е в Мордор може ли да яздя неговия кон? - попита Икел
- Не - отговори му Мист - Не виждаш ли, че Галандро е в Мордор с коня си.
Галандро стоеше мълчалив. Къде ли всъщност беше в момента? Така и не разбра.

Аластис стигна до Барад-Дур точно, когато отваряха вратите за концерта. От двете страни на входа стоеше по един назгул и късаше билетите и пребъркваше за оръжие. Всеки, който нямаше такова трябваше да отиде да си купи. Аластис имаше лазерен меч, но нямаше билет. Но той бързо намери Фродо сред тълпата и му каза:
- Гледай, пич, дай ми пръстена, та да се промъкна незабелязано, а вътре ще ти го върна.
- Луд ли си? Саурон веднага ще те види.
- Няма страшно. Той търси хобит. А аз не съм хобит. Следователно дори да ме види ще помисли, че е станала някаква грешка.
- Добре, ето ти го - каза Фродо и подаде пръстена на Аластис
Аластис си сложи Единствения и в миг всичко проблесна и наоколо стана светло.
"Задължително да си сваля пръстена, когато почне концерта. Иначе няма да виждам светлинните ефекти" - помисли си Аластис. Но имаше един малък проблем. Той беше забравил, че назгулите ще го видят дори когато е надянал пръстена.
- Ей, кой си ти? - попита единия назгул
- Аз? Аз съм десетият назгул.
- Глупости! Десетия нагул се казва Назгулиесин и не прилича на теб.
Ясно, този назгул се беше срещал с Талиесин. Аластис трябваше бързо да измисли нещо.
- Не, Назгулиесин е единайстият. Аз съм десетият. Назгулиесин нещо бърка. Пусни ме да вляза, защото охраната от троловете ме вика.
- Как се казваш? - попита назгула
- Аластиесин - отговори Аластис
- Айде, влизай.

Аластис влезе и бързо намери Фродо, за да му върне Единствения.
- Отмаляха ми пръстите. Взимай си дрънкулката. Аз отивам да се бутам напред, за да виждам по-добре.
- Ей, чакай - извика Фродо - И аз искам напред.
- Добре, следвай ме - после се сети нещо - Всъщност, когато на входа пребъркваха за оръжие, ти какво представи?
- Аз и Сам показахме елфийските кинжали. Мислех направо да покажа пръстена, но той нали беше у теб.

От върха на Барад-Дур Саурон гледаше към изпълващата се зала. Усети смущението от това, че Аластис си сложи пръстена, погледна го и си каза: "Не е хобит. Не ми трябва. Сигурно носи някой от другите Единствени".

Хелоуийн излязоха на сцената половин час след обявеното време. Ето и сетлиста:

Forever And One - посветено на Единствения
If I Knew - посветено на невежеството на Саурон, който не разбра, че Фродо е в Барад-Дур
Три песни от албума Master Of The Rings - поздрав за всички
If I Could Fly - поздрав към назгулите
Steel Tormentor - поздрав към джуджетата и техните ковачески способности
I Want Out - посветено на затворниците от Барад-Дур
Before The War - поздрав към орките
We Burn - поздрав към `сите балроузес
Still We Go - посветено на Фродо и Сам
Eagle Fly Free - поздрав към орлите
Ride The Sky - общ поздрав за орли и назгули
I Am Alive - поздрав към Гандалф
Immortal - в чест на Еру
Take me Home - поздрав към Мери и Пипин
Wake Up The Mountain - поздрав към Саурон и всички, които живеят близо до Съдбовната планина
Kings Will Be Kings - поздрав към Арагорн

След концерта Аластис предложи да закара Фродо и Сам до планината, защото му е на път.
- Глупости - каза Фродо - Сега ще се шматкаме цял ден из Барад-Дур, ще ходим да се снимаме със Саурон и Моргот, после ще ходим на море - край Рун - и чак, когато падне първият сняг ще ходим на планина.
- Е, както решите. Но Гандалф няма да бъде очарован.
- Ама Гандалф нали уж умря?
- Не бе, сега след няколко дни има планирана битка, в която той е заявил участие. Вие най-добре поемайте към планината още сега, за да стигнете навреме. А, Фродо, ето ти аптечка за първа помощ. Вътре има бинт, памук, спирт и комплект изкуствени пръсти.
- Благодаря. Ама за какво са ми тия изкуствени пръсти?
- Ами продават ги в комплект. Предполагам, че девет от тях няма да ти трябват, но все пак си ги задръж. Ако искаш след като хвърлиш пръстена в планината ела при мен, да ти покажа малко джедайска медицина. А сега тръгвайте.
И Фродо и Сам поеха към Съдбовната планина, докато Аластис потегли към клубната задруга. В това време Корубана го подгони.
- Ти ли отвлече вниманието на хобитите? Имаш ли виза за Мордор?
- Не ми трябва виза за Мордор - отговори Аластис
- Не ти трябва виза за Мордор.
- Това не са хобитите, които търсиш.
- Това не са хобитите, които търся.
- Мога да продължа пътя си.
- Можеш да продължиш пътя си.
- Давай.
- Давай. Давай.

Аластис се прибра невредим и раазказа на останалите за концерта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите