Времето минаваше. Никой не го нападаше. Никой не излизаше и от тунелите на Корубана. Включително и съгледвачите, които пращаше. Това го обезкуражаваше. Искаше му се, да избяга, но предпочитеше деветте назгула наведнъж, пред гигантски паяк. Армията му се увеличаваше, въпреки недостига на припаси, който всъщност не беше проблем, но водеше до намаляване на численоста й.
Галандро се чудеше, коя ли дата е и кога Фродо ще излезе от тунела най-сетне. Чудеше се и какво да прави, когато го намери. Можеше да го ескортира до вулкана или пък да го екзекутра. После можеше, да даде пръстена на Саурон, срещу подходяща отплата, или пък да го задържи. Не мислеше, че ще може, да го контролира, но се сещаше, на кой може да го подари за рожденния ден, като се върне на Земята. А той щеше да се върне! Дори да му се наложеше, да превземе Валинор и да низвергне не Мелкор, а Еру! Нищо не можеше, да му попречи, да пропусне премиерата на Епизод 3!
Скуката не му влияеше добре. Почна, да се чуди, дали да не нападне Черната кула. Ей така, от скука. И без това нямаше представа, какво да прави толкова много войници.