Оказа се, че над две трети от легионите на Мордор, искат да служат под негово командване. Не можеше така. Ми то можеше Черната кула, да му обяви война! Ужас! В какво се беше забъркал! Е, можеше да стане и по-лошо. Можеше да спечели войната. И после? Иди обяснявай на гондорците, че си на тяхна страна. Щеше да му се наложи, да се бие и с тях. После и с роханците, елфите и т.н. Не можеше така. Или можеше? Тази мисъл го споходи, когато се усети, че отново си тананика Имперския марш.
Опита план А.

- Аз, таковата, служа на Мелкор... ъъъ... връщайте се при него.
- Не става! Ние мислим, че ти си по-зъл и ще ти служим на теб, поне дакато не открием сержанта на назгул номер 6!
- Ма... вижте сега... щом искате да ми служите, тогава ви нареждам, да се връщате при Черната кула!
- Не може! Там Саурон се опитва, да ни командва! Ние му казахме, че вече служим на теб и той се ядоса... Не ти трябва, да знаеш какво направи после...
- Ох! Мамка му! - изруга Галандро и мина към план Б.
- Добре! Ще задържим кулата, каквото и да дойде! Слушате ли ме? Тази кула е Аламо! Ще се биете да последна капка кръв! Вражески крак, не ще стъпи на тази земя!

Да, Галандро бе решен, да задържи кулата! Никой не можеше, да го накара, да мръдне от тук! Просто нямаше на къде. Не можеше да понася паяци. Иначе би избягал...

...

Събра оркските командири, на заседание. И започна с:

- Искам да копаете окопи! Ще се заровите толкова дълбоко, че и къртица, да не може, да ви намери! Ясно? После ще вдигнете насипи! И стени от заострени колове! Искам и орда тролове, да не може да премине! Ясно?
- Ъъъ... шефе, ама ние сме войници, не сме строители...
- Ти не си войник! Ти си каквото аз кажа! Ако кажа, че си птичка, ще почнеш, да пърхаш с крила! Ясно?
- Ма, не може така...
- Да не би, да искаш да ни напуснеш? - смени тона Галандро.
- Ако ще трябва, да се копае...
- Добре. Знаеш, че никой, не може да си тръгне от тук. Ти обаче ми харесваш. - каза Галандро и го прегърна дружески през раменете - Ще направя изключение. Свободен си да ходиш, където искаш!
- Мерси, шефе! - ухили се орка.
- Няма защо! - отговори му Галандро и стреля от упор с джобния си арбалет.

Оркът се свлече на земята. На лицето му се беше изписала ужасяваща, дори за такова същество, гримаса. Отровата по стрелата беше гадничка. Галандро попита:

- Други въпроси?

Нямаше такива.

Редактирано от Gil-Gallandro на 08.12.03 15:31.