Концертът се отмени, без никакви обяснения. Няма концерт и толкоз!
Възцари се доста потискаща атмосфера – орките бродеха наоколо оклюмали и нервни.

Грах постоя, поседя, полежа и накрая просто не издържа. Хвана брадвата и тръгна да иска обяснения.

Още отдалече чу дрънкането на сауроновите ботушки и нечии зверски ядосан глас. Това набързо поохлади ентусиазмът й и тя се шмугна зад една колона. За пръв път се зарадва, че е толкова малка.

Към нея се приближаваха два гласа. Единият й беше познат – басът на Саурон, много ядосан, но другият определено не идваше от този свят – глас, като ехо от падаща скала, далечен и мощен. Грахче направо загуби ума и дума, спря да диша и се сви на малко кълбце.

- И пратил Бурзкрул в мините на Мория – изрече гласът и сякаш се засмя.
- Идиот е този Бурзкрул – озъби се Саурон.
- Хаха – този път смехът прокънтя из цялата кула – забележителен идиот. И представяш ли си онзи мижав човек щял да става командир на орките. Казвах ти още навремето – тия хора са големи боклуци. Защо още не си ги изтрепал всичките до сега!
- Може би по същата причина, поради която ти не изтрепа елфите – озъби му се Саурон.
Последвалата реплика не можеше да бъде разбрана или записана, но бе красноречива за всичко живо в радиус от 50 километра. Последва страшен тътен и от кратера на вулкана избликна огромен стълб лава, слънцето изчезна и няколко мълнии с оглушителен грохот се врязаха в кулата.
“Малееей – Грахче оглушено, ослепено и разтърсено до кръглата си основа, сериозно се изплаши- Саурон здравата го загази, ама и ние не сме по-добре”.

Това всъщност напълно отговаряше на истината – Саурон го беше загазил! Явно за няколко хиляди години той бе позабравил прекрасния нрав на господаря си или може би, твърде много бе свикнал да бъде сам господар. След като мълниите заглъхнаха и лавата се прибра в недрата на земята Саурон бе изчезнал яко дим и само зловещия смях на Мелкор се носеше из залите на Барад-дур.

Daddy, Junior and the spook.