Галандро се върна при войниците си. Сега трябваше, да окупира и кулата. Замисли се дали, да не ги присъедини и тях към армията си, но определено не му трябваше още един оркси командир, който да оспорва авторитета му. Пък и войската му ставаше доста голяма. Трябваше да съкрати численоста й. Най-добрия начин беше с битка.
Огледа орките. Да, те бяха добри войници, стига да ги командват бели офицери. Сети се, че той вече не е бял, а и никога не е бил офицер, но това бяха подробности. Махна с ръка, зае по-авторитетна стойка и се провикна:

- Онези вътре си мислят, че този отряд е само един развъдник на гнусотия! Да, ама не! Искате ли да видите?

Орките го погледнаха учудено. Един се осмели, да попита:

- Ъъъ... ама те не са ли на наша страна?
- Никой не е на наша страна! Не трябва да имаме доверие на никого! Този отряд е вашето семейство! Всички други са врагове! Ясно?

Орките се огледаха объркано. Галаднро хвърли коза си:

- Казано на по-прост език, това означава, че ще има повече бой, а от там следва, че ще има и повече ядене!

След няколкото секънди, които трябваха на орките, за да загреят логиката, се разнесоха възторжени възгласи:

- Арррррргх! Урааааааааааааааааа! Галандро президент!

Бяха подгряти. Строиха се и тръгнаха към кулата. Онези вътре, не подозираха нищо и отвориха портите. Ордата нахлу и просто изклаха, де кой заварят. После занесоха труповете в склада. Галандро бе новия господар на Минас Моргул.

...

В Черната кула. Един назгул се приближи до Сауран.

- Викали сте ме, господарю?
- Да. Какво става с отряда, който изпрати да залови полуръста?
- Поверих командването на най-злия командир. Следих ги извисно време. Наистина е зъл! По-зъл и от сержанта, кой имах в казармата, когато бях млад!

Саурон го погледна с любопитство.

- Той беше много зъл. - уточни назгула - Още сънувам кошмари от него.

Един орк-прислужник изпусна подноса си. Наистина беше впечатлен.

...

Галандро се събуди. Напоследък беше спокойно. Постовете, щяха да му докладват, ако някой изпълзеше от пещерите на Корубана. Нямаше какво да прави, освен, да зяпа през прозореца. Тази сутрин, наистина имаше, какво да се види. Отвън го чакаха поне десет хиляди орка. Тъкмо се замисли, на къде да побегне, когато те започнаха, да скандират името му. Реши да рискува и остана на балкона.

- Какво правите тук? - попита той.
- Идваме, да служим при теб! - отговориха му в един глас.
- ?! - каза Галандро.
- Ние сме програмирани, да служим на злото. Чухме, че си бил, по-зъл от назгул и, че си пребил един балрог с брадвата си! Значи трябва, да служим на теб!

В какво се беше забъркал. Трябваше, да измисли нещо. И то бързо...