Подът на падземието беше равен и гладък, а стените - като полирани. Крал и Страйдър обаче, унесени в екзистенциални изследвания на собственото си Аз (Един или два Аз-а? Или повече? Той или Тя? Реинкарнация някаква Арагорнова или ли сме/съм или просто субституция, да не кажем, сурогат? Раздвоение на личността или мерзка компилация от гореизброеното?..) не обърнаха внимание на тази подробност.

Борината догаряше и Страйдър бръкна в дамската си чанта, за да извади нова. Крал се спъна в нещо и се наведе, за да види в какво. В тоя миг светилникът угасна и нещо ги нападна в гръб. Крал изкрещя първата безсмислица, която му дойде в акъла ( универсалният начинза стъписване на произволен враг с вика "Киай!" остана на второ място). Страйдър пусна борината, вдигна 'дългия, но мек' и халоса нападателя по кратуната.

-М**** **! - прозвуча на два гласа. - Дали не утрепахме Мрак? - попита Крал, когато вълчите очи просветнаха на две педи от брадата му.
-Ще ви се! То така се трепе магьосник.

Мрак седна и заразтрива цицината над дясното си ухо. - Това да не беше кожена палка с олово в нея? Вие, специалните сили, все такива ги измисляте...

Запалиха следващия факел и видаха нещата, в които се беше препънал Крал. Кон. Скиталец. Кон. Скиталец. Кон... и така 29 пъти. Сивиат отряд. Липсваха главните герои плюс Халбарад със знамето. Останалите бяха съвсем мъртви, но още топли. Мрак отчупи арче хрускава кожичка от бута на най-близкия кон и задъвка с удоволствие:
- На какво ви прилича това? Барбекюто имам предвид?
Скиталците чак сега обърнаха внимание на разтопените стени на тунела.
-Балрог.
-Ахъ. И сега кво?
-Кво ? Кво? Продължаваме.

На следващия завой забелязаха блещукане вдясно и отидоха да разгледат отблизо уникалните златни доспехи, в които почиваха мощите на Брего.
-Минало, подарявам ти ги. В тях ще изглеждаш съвсем като крал ! - И Крал изтръска костите на купчинка, измърмори с половин уста едно "Мир вам" в тяхна посока и подаде бронята на Страидър.
-Малко ще ти хлопа, но ако не тичаш , няма да си удряш коленете в долния ръб. В това време застаналия до оная, забранената врата, Мрак ги повика. Беше намерил тайния механизаъм и вратата се открехна. Влязоха.

-Хех! Свещи! я да видим ... Книги. Друго .... Опс! Компютър. Бинго! - Мрак се очовечи. -Наистина е древен и се намести пред клавиатурата.
-ДДП! - тоя път древндунеданското проклятие излезе на три гласа.

На монитора светеха познати от някъде редове, изписани с огнени букви:
"Единствен код ще ги владе,
Единствен сърч ще ги открие ,
Единствен линк ще ги сбере
И в интернет ще ги обвие,
Във сайта му Мордор,
където тегне мрак"

Истината ги озари като откровение свише. Не бяха във филма. Оня, черния от кино залата беше извадил Единствения Компютрър и ги беше изпратил в собствения си сайт. Мамка му.

.....................

Крал приема рекламацията на Рох. Клубарите не са страхливци. Но за това - по-нататък


"H to He, who am the only one"