Бе му писнало от всичко. От мрънкащия народ, от гадното ярко слънце, от липсата на баня... Беше много ядосан. Реши да избие малко гнева си на някъде. Щеше да се отдалечи от лагера, да сгащи някой орк и да го направи на карантийки. Но първо трябваше да вземе катаната си от Страйдър.
Но от Краля и Страйдър нямаше и следа. Само една димяща лула и една катана, с полепени по нея доста дебели косми.
- Даже не са я измили! Мизерници! - при тези думи той изплакна оръжийцето си, и го прибра в ножницата му. - Гадините му с гадини дезертираха. От скуката. Няма да я бъде тая.
Той нарами безценната си мешка, затегна кубинките огледа се за свидетели и отпраши по следите на скиталците.
- Може да са джиджани в откриването на следи, но не са в прикриването на собствените си такива - промълви той. Даже не беше нужно да гледа слеите. Самото ухание на пот и долнопробни цигари беше достатъчна диря. Преобразен като вълк той тичкаше ли тичаше. Няколко пъти се блъсна в следата. Толкова сила беше миризмата.
Накрая стигна до входа. Пръснатите черепи и кости наоколо стояха като маркировка. Тук трябваше да е.
Грешка. Не беше. Неканения гост изхвърча от входа като тапа. Не само при входа на пътя на мъртвите имаше черепи. Приземисе болезнено в основата на едно дръвче. И като за капак на всичко нещо му се изръси на главата. Вдигайки го видя, че е таблка. Тя гласеше "Събор на администраторите и модераторите от www.middleearth.ea. Всички потребители са добре дошли за закуска, обяд или вечря" Добре, че се ползваше с някои администраторски права в локалната си мрежа. Явно Крал и Страйдър не бяха тук. С техния "вид брадясал и мъжествен" и за юзъри не биха минали.
Малко по-в ляво бе входа, който му трябваше. Проста дупка с надпис до нея "Път на мъртвите. Вход разрешен само за наследници на Нуменорците и техните предружители" Бла. Правилата са за да се нарушават. И той влезе в мракът.
Настигна 2та обекта, докато те се дърпаха за нещо.
- Накъде сте тръгнали без никакви познания за мъртвите? - промълви той. При тези думи Страйдър подскочи и извади мекия си, но дълъг меч. Краля инстинктивно се хвърли към стената, хвана се здраво и все-още неосъзнала се кресна:
- Дръж се! Побъркани съседи, режещи въжета! - После се усъзна и почна да се хили истерично...
- Мрак, не се бъзикай с Дунеднците така - промълви страйдър, и облиза последните остатъци от сметана по мечът си.
- Трябва ви някой имащ опит с мъртъвците и отвъдното. А и не беше честно да ме зарежете така в ония пущинак. Вие сте скиталците, вие си скитайте сред него.
- Мрак, ти си върколак. Не некро... Некроедикакво си.
- Да, но мейлът и уеб страничката в инфото ми съдържат това "некроедикакво си" И съм прихванал някое друго уменийце от тях. Мда. Щете не щете Мрак с вас...

Evil, beware...