Пътят към Портата под Дуиморберг беше белязан от свирепо мълчание. Страйдър се цупеше на Крал, че не му разреши среща с Арвен (а колко усилия беше хвърлил, за да се обръсне с проклетия меч!). Крал гледаше Страйдър с лошо око и се чудеше дали се дразни от гладко избръснатата му физиономия, или просто ревнува по-младото си Минало. По - скоро второто.

Откъм единия кон нещо се размириса и Крал отиде да провери дали в бидона с карбид не е влязла вода, която да го взриви и да отнесе половината кон. Нямаше вода, но имаше нещо друго.

-Минало! М**** **! Глей какво ни е оставил Гандалф! Нали му искаше цигари? Ама що ли ги е заврял при карбида... - Крал заблагославя обърканите глави на вълшебниците и измъкна от бидона няколко пакета "Партагас". - Дай огънче!

-Леле! От къде ли ги е изкопал пък тия? Да не би от орките... такава смрад... а и от половин цигара съм аут - нали ги произвеждаха от отпадъци от пури... бе я дай една - не издържа скиталеца - тук няма на кого да му миришем лошо.

Двамата захапаха по един "Партагас", стиснаха конете, така че да се не дърпат, драснаха една клечка на борината, която беше отсякъл Страйдър и под колебливата й светлина навлязоха под земята.

(следва)


"H to He, who am the only one"

Редактирано от Aragorn Elessar на 05.12.03 21:33.