Re: Задругата: Презареждане (Part 3) / Фен клубове / Дж.Р.Р.Толкин

Задругата: Презареждане (Part 3)

Крал седеше мрачен на един крайпътен камък, смучеше взетата назаем от Аданедел лула, натъпкана с парченца Кралски лист, плюеше до десния си крак и гледаше зверски. Пред него сияеше с мек перлен блясък елфическото войнство на Елронд.
Убедителен тип беше тоя Елронд, ДДП! С няколко приказки прилъга Задругата (по-точно това, което бе останало от нея) да се върне обратно и да язди повече от 300 мили до Минас Тирит. Мда. Никой не искаше да мине по Пътя на Мъртвите. Пъзливци.

Крал замислено се подрапа по брадата. В нея сигурно вече се беше завъдило нещо.

Трансформациите, сполетели клубарите, и градиращи от приемливи, през обезпокоителни, то чак до граничещи с пълен абсурд, го притесняваха. Лошото бе, че на някои те дори им харесваха. Като Мрак. Или, примерно, Аластис. Радваше се на силата като хлапе на нова играчка и пак като такова я навираше в очите на другите. Виж, Белекуен не парадираше с нея. Вероятно защото самочувствието му бе ударило отрицателни стойности, след като косата му се изправи и придоби златистия цвят на узряла пшеница.

Но това не беше болка за умиране.Какво ли да каже горката Рох? Кон, кон, ама зелен кон... Магданозеният цвят определено не й отиваше. А Фея – малките подутини на раменете й бързо наедряха до големината на зелка, и когато се цепнаха (клубарите се бяха скупчили около нея и се басираха как ще изглеждат Фейските крила), оттам изскочиха... е, не съвсем крила. Феята се сдоби с още един чифт ръце – може би за да й бъдат от полза в дейностите, свързани с грижите около Задругата. Лошото беше, че зад тях растяха още две буци.

Крал изгледа подозрително говорещият с Аластис Галандро. Беше готов да се обзаложи, че видя как назгулът го отнася.

Тая мистерия още дълго щеше да тормози Кралската глава. Откъде ли можеше да предположи той за тайното оръжие на Саруман? Крал не можеше да знае, че в оная разправия относно произхода на орките, клубарите бяха застанали върху заровеното тайно оръжие. Не съвсем добре заровеното.

Галандро обаче знаеше. Беше го видял, когато тръгна на разузнаване. Изпод шумата се подаваше нещо лъскаво, което привлече вниманието му. Цилиндър на Спаарти. Едно тяло растеше в него.

В похвален порив да нанесе щети на врага Галандро изхвърли (насеченото) тяло в храстите, където по-късно Мрак го намери и тайно от останалите го дояде.

Но с това нещата не приключиха. Галандро не можеше да си позволи оная доза сочна несигурност, свързана с обстоятелствата. Т.е., не можеше да си позволи да бъде убит и да не се завърне на Земята (КАК нямаше да се завърне – а Епизод 3? за нищо на света не би го пропуснал.). И Галандро зареди в клониращия цилиндър парче от мазола, причинен от неудобната дръжка на брадвата.

Имаше обаче нещо, което и Галандро не знаеше – в последвалата суматоха някой ритна недобре заровения цилиндър и превключи програмата от «единично» на «серийно» производство.

В блажено неведение Крал продължаваше да чеше нещото, свило гнездо в брадата му. Елфическото воинство се извървяше пред него, и когато дойде ред на обоза, Крал видя Арвен. Трябваше да го предвиди. Ето, Страйдър сигурно се беше сетил – клечеше до локвата с поповите лъжички и се опитваше да се обръсне с катаната на Мрак. Крал познаваше (май) тоя блясък в очите, предшестващ дългоочакваната среща с любимата. А, не!

-Минало! – скръцна със зъби в ухото му Крал – Минало, вземи се в ръце! Не сега бе, ДДП! Не помниш ли? Тая трябва да си я заслужиме! Ние Арагорн ли сме или не сме? Зарежи ги тия и давай по книгата – тръгваме по Пътя на Мъртвите, гепим корабите, печелим битката и принцесата е наша. А?

След което двамата скиталци поведоха тихо конете си и потънаха в сенките на гората. До камъка останаха само Шефската лула и меча на Мрак.

...........................

Крал ще ви замоли да му оставите малко място за парченце разказ по Пътя на Мъртвите

"H to He, who am the only one"Редактирано от Aragorn Elessar на 05.12.03 17:15.Редактирано от Aragorn Elessar на 05.12.03 17:28.