Пълномощното беше, като вълшебно. Понякога думите бяха по-силни, дори от магията. Мобилизацията, на случайно срещнати по пътя орки, вървеше добре. С петстотин войници зад гърба си Галандро се чувстваше сигурен, че нищо не може да го спре. Е, образно казано "зад гъба си". Не, че мислеше, в случай на битка, да се бута в първите редици. И все пак, петстотин орки можеха, да се справят с всичко.

...

В далечината се появи силуета на Сирит Унгол. Нещо не беше наред. До кулата се извисяваше още едно огромно туловище. Галандро коригира мислите си от сутринта. Петстотин орки можеха, да се справят с всичко, с изключение на балрог. Лошото бе, че пред тях имаше тъкмо такъв. Фродо наистина нямаше шанс. Той също. Май трябваше, да преосмисли идеята си относно присъединяването към Саурон. Почваше, да му се струва все по-добра.
Почести. Власт. Злато. Много слуги. Очертваше се добър живот.
"Само, да имаше и кина, в които да пуснат Епизод 3" - помисли си той -" Няма как. Ще трябва, да се справя с този балрог."
Нямаше смисъл, да жертва войниците си. Можеха да му потрябват после. Нареди им да го чакат тук. Провери ремъците на доспехите. Спусна забралото на шлема. Разхлаби ятагана в канията му. Пъхна един кинжал в ботуша си. Стисна здраво брадвата и препусна към огнения гигант.
Тези приготовления нямаха голям смисъл, но поне го поуспокоиха малко.
Балрога го наблюдаваше с любопиство. Тъкмо се чудеше, дали да не го изяде, когато Галандро спря и му извика:

- Хей ти! Нося нови заповеди от Шефа!

Огнения гигант се сепна.

- От кой шеф? Щото аз на Саурон не служа! - изпъчи се той.
- От най-големия! - отвърна Галандро и му показа пълномощното с подписа на Мелкор - Веднага трябва да заминеш!
- Ъъъъ... - започна балрога - Той каза, да чакам тук едно дребно същество и да му го доведа. Да не мърдам никъде, дори ако се наложи, да чакам хилядолетия. Аз съм най-добрия по тази част! - добави с гордост - Това беше едната от причините, да ме изберат.
- А коя беше другата? - не удържа любопитството си Галандро.
- Че съм последният балрог! - пак с гордост отвърна гиганта.
- Хъм... Добре. Виж сега. Шефа каза ли ти, защо си тук?
- Да. Трябва да намеря пръстена!
- Аргххх?! Ама той има ли доверие?!
- Да. Пръстите ми са много големи и той няма да ми стане.
- Аха. Ясно. - не много уверено каза псевдоорксия командир - Виж сега, пърстена е в.... ъъъ... - за момент си помисли, дали да не го прати, да измъкне Грахчето от Черната кула, но тръпки го побиха, като се замисли, какво ще се случи, ако прекъсне концента - ...Саруман! Трябва, да го пресрещнеш по пътя към Графството и да го унищожиш! После иди в Мория и чакай инструкции! - накрая измисли той. Поне хобитите нямаше, да пострадат.
- Хъм... Нещо ме съмнява тая работа. - усъмни се балрога.
- Щях ли да имам пълномощно, ако ми нямаха пълно доверие?!
- Незнам... Нещо ме съмнява Шефа, да се довери на някакъв си орк. Щеше да прати поне назгул.
- Просто няма вяра на назгулите. А, аз, не съм обикновен орк! - сопна се Галандро.
- Как така не си?
- Ами... - това, че е орк-бард, нямаше да е достатъчно - Таковата... Ъъъ.. Виж! Един обикновен орк, щеше ли да може да носи такава брадва? С елфически руни е!

Балрога, беше впечатлен. Глупавата брадва, най-сетне свърши някаква работа.

- Какво си ти? - попита той.
- Аз съм... ъъъ... Лордъфдъсит! - излъга Галандро.
- А тв`а кво е? - полюбопитсва балрога.
- Секретно е. Ако ти кажа, ще трябва, да те убия.

Балрога го погледна с озадачено изражение, но си замълча.

- И така... Изчезвай! Але, але, але! Бързо, че ще те закарам с шутове, чак до Сивите заливи! - упражненията с орките си казаха думата. Балрога разпери криле и отлетя.