Нощта вече бе паднала отдавна. Небето бе обсипано от звезди, едри и ярки като силмарили. Една групичка неприсъщи за обстановката същества се бяха натръшкали около вече гаснещия огън. Картинката беше жалка. Същински катун. Само един субект, познат просто като "Шефа" стоеше буден. Беше негов ред да седи на стража. Но в същност дори цяло стадо орки да му цъфнеше пред носа, нямаше да ги забележи. Та били те дори с балетни клинове роклички и разиграващи Лебедовото Езеро.
Мислите му бяха далеч. Мечтаеше си за чашка ромец, димяща лула, компютър пред себе си и да модерира, ли модерира...
Една фигура от привидно спящите се надигна. Погледна към Шефа, видя в очите му думите "О! РОМео, къде си ти РОМео" и всичко му стана ясно.
Изправи се, и тихо като самата Тишина потъна в сенките.
Бе тръгнал след полуръстовете. Не беше трудно да ги открие. Хъркаха като... Абе като хобити. Който е чувал как хъркат хобитите, знае какво имам пред вид. А който не - по-добре да не чува.
Приближи се до хобитовците. Хвана ръката на Фродо, и намаза безименния пръст с някаква слуз, на чиято опаковка пишеше "Стръв за Ам-гълове".
С мисълта, че най-на края ще се сбъднат плановете му, той ровичкаше из хобитовия багаж.
Но не знаеше една подробност. Проклетото чревоугодничество на хобитите бе стигнало до невероятни граници. Такива предели, че те правеха всичките си предмети с 2 предназначения. Първо да си изпълнява default-ските задължения, а второ да може да се яде или да се сервира ядене в него. И обратното.
Такива бяха и съдовете по чантите на двата разхобита. Само, че първото им предназначение беше ядене, а второто... Алармена инсталация.
- Господин Фродо, крадат ни съдовете за ядене или се опитват да ни убият!!!
- Или по-лошо! Може да ни крадат яденето!!! - Изкрещяха двете дребосъчета и скочиха на крака.
Фродо извади жилото си и се впусна в атака. "Крадецът на ядене" отстъпи леко в страни подложи крак. Резултатът беше перфектен полет, завършващ с потреаващо кацане. Право в един гьол.
- Квак! - Изрече едно същество в момента не много по-различно от хобитът. То изразяваше недоволството си относно новия обитател на квартирата му.
- Млък! - Кресна хобитът. Последва едно звучно "Бенннннггг". Очите на Фродо изкочиха, придавайки му съвсем жабешка физиономия.
- Квак. - Промълви доволно жабата и се настани върху добре заобленото шкембе, на новата си холна гарнитура.
Сам все-още спринтираше към враг нокаутирал господаря му с един тиган. Нищо, че беше на 3 метра от врага, това не му пречеше да продължава да се клатушка по пътя още около половин минута. Накрая на субекта с тигана му писна, пристъпи към вече потния хобит, който за първи път в живота си тичаше толкова, и му връчи тигана. В главата.
След което отиде да си вземе, това което му се полагаше. Прехвърли 3 светещи предмета от хобитските торби в мешката си, и я затвори.
След това се насочи към лагера с мисълта, че едниния от 3те му блянове се сбъдна. И как нямаше. Та той беше самия... Не, рано беше все-още да сваля картите. Просто не вярваше, че ще бъде разбран.
Приближи се до огъня и побутна изпадналия в мечти шеф:
- Шефе, лягай си. Не ми се спи и ще поема стражата.
Шефа прие идеята на драго сърце, и се изпъна до огъня.
Новия стражник се усмихна и си затананика една песничка, която му се видя много подходяща за случая:
I...I am a bastard son
Conceived of a hundred men
Now I'm the Chosen One...

The taste of the Hammer
is taste of crashed bones and smashed flesh..

Редактирано от Meлkop на 05.12.03 02:32.