До края на полета единственото, което тормозеше Грах бе миризмата на мухъл и стари чорапи, която неудържимо се носеше от назгула. Най-накрая изтъркулвайки се надолу, тя пое дълбоко дъх и каза:
- Всичко друго понасям, но смрадливи духове – не! Вас не ви ли изкъпаха наскоро в някаква река? И не помогна ... ужас. Ще трябва да ви снабдим с нещо по-качествено. Препоръчвам ти ...- но не успя да довърши защото назгулът грубо я натири навътре просъсквайки през зъби: “Шшшшш, тишшшина ...”
Щом се поокопити тя продължи да мърмори:
- Едно само не разбирам, настина – на какво дължа тази чест и къде точно отивам. И по дяволите, няма дори на кого да се похваля къде се намирам – как мислиш дали ще излъчат моята част в пълната версия или само в удължената?
Този път наистина той се вбеси съдейки по съскането и хвърчащите слюнки.

Грах, обаче също не остана по назад, метна се върху него, сграбчи го за парцалките и започна със всички сила да дърпа, къса и опъва. Не се знае как щеше да свърши всичко това ако нечии силни ръце не я бяха изтръгнали и проснали по корем на земята. Грах отчаяно махаше с крайници, с което добре напомняше жаба правеща тренировки на сухото, но шансовете й не бяха големи – един голям, окован с желязо крак бе стабилно положен на гърба й.

След като се надиша добре с прах Грах най-накрая престана да се бори и утихна. Кракът се махна и някой благородно я изправи обратно на крака. Грахче се олюля един-два пъти, плю ядно и започна да благославя всичко наред преминавайки през всички познати й езици от всички познати й светове.

Тези и лексикални упражнения предизвикаха бурно забавление у присъстващите и тя бе наградена с аплодисменти и потупвания по гърба след, което някакъв младеж с торбички под очите, съдържащи поне 100 литра водка я осветли, че ще има концерт и то на Хелоуин.

Грахче си помисли ” Аз не поръчах ли Айрън Мейдън? Е, нищо ... Значи кипър оф дъ севън киис го праим на кипър оф дъ севън рингс и нещата се връзват ... хм ... и Гама Рей са протежета на Хелоуин, значи нищо не е случайно.” После се натъжи защото осъзна, че е съвсем сама – че ходи ли се на концерт тъй самотлесто? С кой ще сподели тоз миг... “да беше тук поне Шефа да забелим темата като стари метални стружки- мина през ума на Грах и я налегна дълбоко униние.

Daddy, Junior and the spook.