Ездата на варг, беше по-приятна от ездата на кон. Стъпваха по-леко и се движеха по-бързо. Километрите летяха под тях. С тази скорост би трябвало, да стигнат крайната си цел още утре. Галандро се чудеше, дали орките не са родственици на джуджетата, а не на елфите. Тази мисъл, беше в следствие на песните, които пееха. Вместо джуджешкото:
Злато, злато, злато, злато!
Злато, злато, злато, злато!
Злато, злато, злато, злато!
Злато, злато, злато, злато!
Орките пееха по същата "мелодия", но с други думи:
Maush, Maush, Maush, Maush!
Maush, Maush, Maush, Maush!
Maush, Maush, Maush, Maush!
Maush, Maush, Maush, Maush!
Което означаваше:
Месо, месо, месо, месо!
Месо, месо, месо, месо!
Месо, месо, месо, месо!
Месо, месо, месо, месо!
Странна прилика в културите. Това трябваше да се изследва. Но не от него. Той не бе учен. Би могъл, да каже, че е войник, но и това щеше, да е доста силно изопъчаване на фактите. Поне бе разбрал, че униформата, която бе облякал, наистина е на доста висок чин. Нещо, като генерал или дори по-високо. Това обясняваше много неща. Включително и случая, когато каза на един орк, "Що не се застреляш?", а той свали лъка си и се простреля с него. Наистина беше интересно. Галандро незнаеше, че е възможно, някой да се застреля в слепоочието със собсвения си лък. Опита същия номер с още няколко орка и вече мислеше, че почва да схваща как става.
Използвайки пълномощията си, беше събрал отряд от тридесет орки. След пробите с лъка, бяха останали двадесет и трима. Реши, да внимава какво говори, защото можеха, да му потрябват войници. Имаха харана за повече от седмица и шльокавица, поне за месец, сериозен запой. Това без да броят допълнителните запаси, в които се превърнаха загиналите им другари. Добре бяха подготвени за пътя, който им предстоеше.
Hi's smart for a goblin. He can do two things: hit and run.
|