|
Талиесин щъкаше по пътя безцелно, а Меандор припкаше пъргаво до него.
- И сега к'во? Накъде води този път според твоите представи?
- Безпогреният ми нюх на шампион по ориентиране ми подсказва, че зад онзи завой пътят прави остър завой.
- Колко остър? - попита Меандор
- Много остър. Стоиосемдесетградусовзавойбезотлоненияотправияпът.
Меандор се зачуди над дългата дума, която Талиесин току-що беше изобретил.
- Добре де, няма сташно, нали няма де връщаме назад, това е важното.
В това време една черна сянка се спусна над тях и прелетя ниско.
- Какво е това? - попита Талиесин
- Стандартен назгул. Лети ниско, сигурно ще вали.
- Аз ще се оправя с него - отвърна Талиесин, загърна се плътно в наметалото си, а след това взе това на Меандор и го пригоди за криле. После полетя и се изравни с назгула.
- Ей, ти па какво си? - най-нагло поде разговора Талиесин
- Е, не виждаш ли? Аз съм страшен назгул. БАУУУУУУУУУУУ!!
- И що дириш по тез земи?
- Ами пратиха ме да гоня двама от миналото. Шефът нещо се е вкиснал, цял ден повтаря, че няма да ходи на Хелоуийн, а в знак на протест пее Кредъл Ъф Филтх, ама не може да пее. И Моргот се домъкна, а двамата в дует са една мила картинка... като изпеят нещо и то вземе, че се случи. Ето, например вчера пяха песни на Emperor и Vader и се появиха двама - един дребен със сбръчкато от старост лице, жълти очи и сини мълнии, и един висок с черна маска, наметало и тежко дишане. Абе простотии. Сега се възползвах от случая и се ометох от Барад Дур на малка мисийка като доброволец.
- И кого търсиш?
- Ами някакъв Талиесин и някакъв Меандор.
- Еми минаха от тук преди три дни. Поеха на север. Не знам какво търсеха, ама изглеждаха заблудени.
- А ти кой си?
- Аз съм Назгулиесин, десетият назгул.
- Хммм, не съм чувал за десети назгул...
- Абе ти до колко можеш да броиш?
- Ами до пет.
- Е, тогава какво се оплакваш?
- Ами знам, че назгулите сме девет.
- Ами то десет е по-малко от девет. Айде, лети на север, че ще изпуснеш плячката.
И тогава назгулът отлетя.
- Егати и тъпака - изкиска се Меандор
- Айде не се обяснявай. Да продължаваме - каза Талиесин като кацна на тревата
В това време Меандор си оправяше наметалото и се мъчеше да лети като Талиесин.
- Трябва да ме научиш да летя.
- Моля? И кой ще ходи с мен? За това ли те взех със себе си, та да ми летиш наоколо?
Но Меандор беше твърдо решен да се научи да лети с наметалото си. И скоро успя. Това, разбира се, изнерви Талиесин допълнително.
- Сега - обясняваше Аластис - този камък виждате ли го?
- Да - отвърнаха другите, с изключение на Икел, който каза "не" и си спечели гневния поглед на Феята
- Така - продължи Аластис и протегна ръка напред. Камъкът бавно се отдели от земята и се понесе из въздуха
- АЛАСТИС!! - извика Рох
- Аааа, не!! Силата е с мен и ще си я използвам колкото и когато си поискам. И който протестира няма да гледа Clone Wars. Галандро, какво ще кажеш по въпроса?
- May the Force be with you - отвърна Галандро, изправен пред угрозата да си получи видеокасетата празна
- Това е друго нещо. Сега продължаваме към Минас Тирит.
- Еееее, Аластисе - провикна се Феята от последния ред - Късно е. Дай да накладем огън, да накараме Мрак да донесе картофите, да вечеряме и утре ще тръгваме.
- Тотофите - Икел го каза достатъчно тихо, за да се надява, че никой няма да го чуе. Да, ама не!
А после те ядоха картофи и легнаха да спят. Остана буден само Икел, който проверяваше да няма още нещо счупено по себе си. Тогава от мрака се показа още една фигура.
- А, Мист, ти пък какво правиш тук?
- Ами аз закъснях за филма, влизам и гледам - няма никой. Брех, какво стана? Влизам още малко навътре и гледам, Гандалф. И ми вика: "Твоите хора тръгнаха. Сядай на някой стол и ще те заведа при тях. После може да изчакам и Джил, ама не гарантирам". И седнах аз и Гандалф ме домъкна до тук.
- А какво носиш?
- Това ли? Кошница силмарили. Я си избери един.
Икел огледа силмарилите и протегна ръка, но бързо я дръпна.
- Аааа, не! Ще се опаря. Освен ако не са ментета и са студени.
- Не бе, съвсем истински са. Ето виж - и Мист надяна две антисилмарилски ръкавици, хвана един силмарил и показа надписа на Икел: "Made by Feanor" - Има и сертификат за качество, ISO 9001 и логото на ЕС.
- И от къде ги докопа?
- Ами докато ви търсех и срещнах Еру. Той ми ги даде. Каза, че били резервни, в случай, че на оригиналните им стане нещо, като например да им изгори реотана или да им свършат батериите. Нали се сещаш?
- Да бе - отвърна Икел и надълго и широко разказа на Мист какво е изпуснал
На сутринта всичи продължиха към Минас Тирит. Мордред обясняваше на Аластис как щял да регистрира домейн em.net, но Аластис каза, че това име вече било заето. После Мордред се зачуди, че в Средната Земя има кирилица и не се налага да си говорят на латиница и да се чуват на латиница. От цялата тази трансформация на човек биха му изпушили ушите и езикът. За Мист не се намери кон и той, поне в началото, трябваше или да тича след другите, или да яхне коня на Икел. Избра второто.
Редактирано от Alastis на 03.12.03 21:50.
|