Галандро тъкмо се чудеше, как да нанесе щети на вражеския обоз, лишавайки го от буренце шльокавица, когато от кулата излезе един назгул. Тук не изгреждаше толкова страховит. Може би, това беше някакво тяхно свойство, което те включваха при нужда. Сега не плашеше повече, отколкото двата трола на входа, което всъщност пак не беше малко. Черното му наменато изглеждаше... хъм черно, а гласа му не прокънтя страховито.

- Трябват ми доброволци! - провикна се той.

Всички се заеха, още по-усърдно със задълженията си. Бяха развили дарбата, да изглеждат заети. Естествен подбор, какво да правиш.

- Търся доброволци! - повтори той - Шефа заповяда, да тръгнат още днес!

Ако бе възможно, интереса щеше да стане още по-никък, но просто нямаше на къде.

- Добре тогава, аз ще посоча тези, които трябва, да заминат към Сирит Унгол. - заяви той и започна, да се оглежда.
- Аз! Аз! Аз! - провикна се Галандро.

Назгула го погледна изненадано.

- Ти, какво?
- Аз съм доброволец!

През дългия си живот Духа на пръстена, бе виждал много неща, но не и орк, да се обявява за доброволец. Обърка се.

- Добре.. хъм... имаше някаква процедура... хъм... как беше...
- Що просто не ми дадеш провизии и карта и да приключваме? - попита Галандро.

Назгула, обаче, чувстваше, че трябва да каже нещо. Не можеше, да пропусне такъв знаменит момент.

- Наградата ще бъде медал или ковчег! А може и двете! - накрая заяви той.
- ОК. Няма проблеми.
- Добре. Ще ти трябва и отряд... Я да видим... Ти, ти, ти, ти и вие десетимата! Обявявате се за доброволци! - изкрещя назгула. Виждаше се, че така се чувства по в свои води.
- Стягайте се, маймуни такива! Тръгваме незабавно! - разкрещя се Галандро. Очевидно се беше вживял в ролята на началник.

Назгула го потупа по рамото. Този орк го караше, да се чувства неудобно.

- Ъъъъ... първо, таковата, трябва да ти дам заповедите. - каза той.
- Добре де. - отговори отегчено Галандро. Моного добре ги знаеше - Какви са?
- Едно странно същество ще се опита, да мине през пещерите на Корубана. Трябва, да го заловиш и доведеш напокътнато. Последното е много важно! Нищо не трябва да липсва!
- Разбрано.
- Няма ли да спориш? Да питаш, дали не може, да изядете поне един крак? Такива работи... - озадачи се назгула.
- Не. Щом заслужава вниманието на цял отряд, значи ще има жертви от наша страна. Следователно, ще има какво да ядем.

Тази логика се хареса на назгула и той се успокои.

- Какво чакате тогава! Хайде, размърдайте се, че ще ви одера гърбовете с камшика! - развика се той и крясъците очевидно му помогнаха, да възвърне самочувствието си.

Галандро пък се разкрещя на новия си отряд. Сега му беше паднало.