Как можеше, да бъде победен Саурон? Като се унищожи пръстена естествено. Той от своя страна беше във Фродо, който бе на път за планината Дуум. До тук всичко беше наред. Проблемът бе в това, че след като Тъ Биг Бос се бе добрал до техния свят и дори влязал на прожекция на филма, то тогава той вече знаеше, от къде ще се опита, да влезе Фродо и там щеше да го чака нещо по-страшно от Корубана.
Реши да събере малко информация, да открадне много провизии (кражбите от врага не се брояха, това си беше нанасяне на щети на вражеския обоз и отклоняване на средства от войната) и да даде няколко часа на Грахчето, да се измъкне сама, ако има желание, защото от случайно доловените реплики в разговора й с назгула, не личеше, да има такова, но можеше и да е заблуда. След това щеше да се отправи към Сирит Унгол и да се опита, да направи нещо. Още незнаеше какво, но беше свикнал, да импровизира.
Разхождайки се из лагера, се замисли, дали идеята да облече вражеска униформа, бе добра. Ако го хванеха, можеха, да го обесят за шпионаж. После се сети, че орките едва ли бяха подписали Женевската конвенция и така или иначе, щяха да го убият. Всъщност, вече беше забелязъл, че те така или иначе се избиват по между си, при всяка започната кавга. Намери някаква храна. Беше вкусна, но не му се мислеше от какво е. Дори да беше, каквото си мисли, то, все пак, елфите бяха горски създания, като елените. Нали? Хората ядяха елени, значи нямаше проблем, а и от къде щяха да вземат елфи в Мордор, като наокола има само орки... Тази идея не му хареса. Елфи - да, ама пък чак канибализъм. Полазиха го тръпки и побърза, да успокои мислите си, чрез вече изпитаното средство - яка глътка от манерката на орка. Още незнаеше, какво има вътре, но беше поне 60 - 70 градуса, т.е. вършеше работа.
- Хей ти! - сепна го писклив гласец.
- Кой, аз ли? - учуди се той и се огледа.
- Тук долу бе кретен! - отвърна му дребния гоблин.
- Я! Ама вие нали живете ли в Мория? К`во търсиш тук? - попита го Галландро.
- Аз съм интенданта, бе кратуно! Какво правиш в оръжейната?
Галандро се огледа. Намираше се на някаква полянка, по която бяха разхвърляни прогнили сандъци. Хрумна му нещо.
- Идвам за нова броня. Тази вече ми е малка. Къде са командирските доспехи?
Гоблина го оглена подозрително и каза:
- Хъм... Ей там. - посочи един сандък и продължи - А имаш ли заповед и разписка?
Галандро естествено нямаше такива неща, но се оказа, че ятагана върши същата работа, е, поне когато ти ги иска невъоръжен дребосък. Реши, да не пробва същото с троловете пред кулата. След няколко минути бе облечен в други доспехи. Стояха му малко по-добре, въпреки че и те му бяха доста малки. Някои орки му отдаваха чест. Странно. Явно бе уцелил нещо с голям пагон. Сега оставаше, да събере провизии и да разбере, в какво посока да тръгне. Наистина беше скаран с географията.