Пътуването беше скучно. Ония горе си говореха нещо, но вятъра отнасяше думите им. Наистина минаха над Пътя на мъртвите, но не точно по начина, по който му се искаше. Е, все пак беше по-добре от няколко дена езда и завиране по тъмни тунели. Единственото разнообразие, което привлече окото му, бе превземането на някакъв град, на брега на някаква река. Орките нахлуха в него и изклаха защитниците. Галандро беше объркан. Чудеше се за кой да вика. Дали за събратята си или за защитниците, на чиято страна би трябвало да бъде. Не е лесно, да си орк, който е на страната на елфите. Замисли се сериозно по въпроса и крайното му решение бе, че трябва да подремне.
По залез слънце прелетяха над Черната порта. Долу имаше гмеж от всякакви гадини. Бяха хиляди. Стотици хиляди. Полета им към Черната кула разкриваше все нови и нови легиони. Явно, ако им се наложеше, да се измъкват с бой, , като минимум, щяха да хванат поне мускулна треска от толкова сечене.
Назгулът снижи над една площадка пред входа на кулата. Странно, не би ли трябвало да кацне на покрива? Така плана, да хвърли духа на пръстена от горе, да се барикадират и да чакат появяваето на гигантските орли, пропадаше. Малко преди, да кацнат той се пусна и се претърколи зад една камара сандъци. Озова се право в краката на един орк. Оркът беше огромен и грозен. Освен това беше изпаднал в пиянски сън. Галандро го завърза и му взе дрехите. После размисли и му преряза гърлото. Беше гледал много филми, в които оставянето на жив противник, издънваше всичко. Не забрави, да прибере и манерката със силен алкохол. Трябваше, да подържа оркския си вид. А вече наистина приличаше на такъв. Вярно, че бе доста висок и ризницата, която стигаше до коленете на пияния орк, му беше едва до кръста, а панталоните му бяха до коленете, но какво да се прави. Е, предизвикваше много любопитни погледи, но те бяха по-скоро заради брадвата с елфически руни. Пак я захвърли (с не добре прикрита радост). Взе си ятаган, него поне можеше да закачи на колана.
Огледа кулата, в която бяха влезли Грах и назгула. Входа й го пазеха от два трола. Седна да помисли. Хареса му. Помисли пак. В глават му се зародиха няколко плана.
Първия се състоеше в това, да нахлуе в кулата, да си порбие път с бой, да вземе Грах и да се измъкнат. Видът на двата трола, които го чакаха на входа, го накара да се откаже.
Втория беше, да се промъкне незабелязано, да намери Грах и да си пробият път с бой. Видът на двата трола, които го чакаха на изхода, го накара да се откаже.
За третия план, бе необходимо съгласието на Грах, да се маскира, като орк. Заряза го.
В момента четвъртия изглеждаше най-осъществим. Можеше просто, да низвергне Саурон и Грах щеше да бъде спасена. Двата трола му се виждаха, далеч по-сериозна заплаха. Може би, защото бяха тук, а мрачния владел не.
Да, това беше добър план. Нямаше да се бие с тролове. Реши, да се заеме с него...